В рамките на обществото хората се намират в различни позиции по отношение на пола, възрастта, образователното ниво, доходите или цвета на кожата. Тези позиции определят възможности за поведение, което може или да затрудни, или да улесни живота.
Препоръка
Handicap International e.V. https://handicap-international.de/sites/de/files/p... (17.09.2019)
- Брой на необходимите ръководители
- 1
- Необходими работни материали
- Ролеви карти с информация
- Очаквани разходи
- Разходи за отпечатване на картите
| от 14 години (10-30 човека) | |
| 45 минути | |
| С помощта на тази ролева игра участниците се запознават с нееднаквите условия на живот и разпределение на шансовете. Съдържанието на упражнението показва ограничителните, съотв. стимулиращи фактори, водещи до социално неравенство и често имащи за последствие дискриминация или изолация. | |
| Работа |
Сваляне
(.pdf 227.18 KB)
Подготовка
Избор на ролевите карти в зависимост от броя на участниците.
Протичане
- Стъпка 1 Участниците застават в кръг, като всеки един от тях получава ролева карта. Последните се прочитат от участниците в мълчание. Дайте им малко време, за да се вживеят в ролята. Попитайте, дали някой не се чувства некомфортно с дадената му роля и иска да я смени.
- Стъпка 2 Обърнете внимание на това, че от този момент нататък всеки играе ролята си и трябва да отговори на зададените въпроси въз основа на тази роля.
- Стъпка 3 За да се улесни вживяването в ролята можете да зададете следните въпроси, на които участниците могат да отговорят.
- Когато ставате рано сутрин, къде сте? Какво правите веднага след ставане?
- Какво ви носи денят? Какви планове имате? Къде трябва да идете? Кого срещате?
- Стъпка 4 Сега прочетете на глас отговорите. Всеки участник излиза крачка напред, ако може да потвърди даден отговор. Ако отговорът е "не", участникът остава на място. След всеки въпрос давайте малко време, така че участниците да могат да реагират.
Допълнителна обработка
След като отговорите са били прочетени помолете участниците да се огледат. В каква позиция стоят? Колко участници стоят на същото равнище? Кой стои сам? Преди крайната оценка участниците трябва да се "отърсят" от ролите. За тази цел те разтръскват ръце и крака и галят ръцете си. След това могат да седнат в кръг. За оценка можете да поставите следните въпроси:
- Какво беше усещането да се придвижите крачка напред, съотв. да изостанете назад?
- Имаше ли някой, който не можа да направи крачка напред?
- Тези, които можеха да преминат напред, успяха ли да разберат, че бяха отчасти сами? Как се чувстваха тези, които бяха скупчени заедно в средата? А как тези, които стояха съвсем в края на кръга? Кой се чувстваше особено ощетен?
- Какво им попречи да направят стъпка напред?
- Какви структурни или обществени проблеми откриват участниците? Как това би могло да бъде свързано с безработицата и бедността?
Сега някои от участниците могат да прочетат картата с ролята си. Доколко лесно или трудно им е било да се вживеят в ролята и да отговорят на въпросите?
Карти с написани на тях роли
Ти си безработна самотна майка в България.
Живееш в България, на средна възраст си и си HIV-позитивен.
Ти си 21-годишен българин в инвалиден стол.
Ти си българско момиче в тийнейджърска възраст и си спортна натура.
Ти си 19-годишен бежанец от Афганистан, пристигнал наскоро в България.
Ти си 12-годишна дъщеря на виетнамски имигрант, имащ добре работещ ресторант за бързо хранене в България.
Ти си полски строителен работник, наскоро си изгубил едната си ръка по време на работа и не можеш повече да си намериш работа.
Ти си нелегален имигрант от Албания и живееш инкогнито в България.
Ти си 19-годишен войник от българската армия.
Ти си 8-годишно българско момче и си преместен в по-нисък клас, за да можеш да учиш по-добре.
Ти си 50-годишна жена, наскоро останала без работа.
Ти си 16-годишна бразилка с едногодишно дете и живееш на улицата.
Ти си самотна млада майка, незавършила училище, без образование, и правиш всичко възможно, на следващия ден детето ти да не гладува.
Ти си 15-годишен ученик и искаш да започнеш образованието си следващата година.
Ти си млад мъж, който поради парализиране не може да ходи и който живее на село.
Ти си току-що завършил образованието си млад мъж и търсиш работа.
Ти си току-що завършила образованието си млада студентка.
Ти си 11-годишния син на самотна майка, която понастоящем е безработна.
Ти си безработен мъж, от години живеещ на улицата.
Ти си 12-годишна ученичка. Самотната ти майка работи много и на няколко места.
Ти си 13-годишна ученичка, родителите ти печелят добре и живеете в голяма къща.
Ти си 13-годишна ученичка и заедно с родителите ти и двете ти сестри живеете в малко жилище в покрайнините на града.
Ти си 15-годишна ученичка и имаш много приятели, с които редовно ходиш на излет.
Ти си млад мъж със слаби оценки в дипломата от училище и търсиш работа.
Ти си 11-годишно ромче, живеещо със семейството си в България. Ходиш в малко училище и имаш проблеми с намирането на приятели.
Ти си млад баща, който се стреми да работи и едновременно да се грижи за детето си.
Ти си 12-годишен бежанец, живеещ от една година в България. В училище не можеш да участваш в занятията, защото не можеш да говориш български достатъчно добре. Никой не ти помага.
Ти си синът на богато семейство и имаш много приятели, с които се срещаш редовно.
Ти си току-що започнало образованието си 18-годишно момче.
Ти си живееща в София млада мюсюлманка, която работи в супермаркет.
Разяснения
- Никога не си имал сериозни парични проблеми.
- Ти живееш в къща или жилище с течаща вода, с ток и тоалетна.
- Ти имаш чувството, че свободно можеш да изразяваш мнението си, както и че другите те приемат на сериозно.
- Медицинското ти обезпечаване е осигурено.
- Веднъж в годината можеш да пътуваш и ходиш на почивка.
- Гледаш с оптимизъм в бъдещето.
- Можеш да изучиш професията, която желаеш.
- Не те е страх да спиш нощем.
- Поне веднъж в седмицата можеш да ходиш на кино или на дискотека.
- Имаш чувството, че знанията и способностите ти се ценят в обществото, в което живееш.
- Можеш да четеш и пишеш.
- Допълнително към училището или работата имаш възможност да спортуваш.
- Никога не си имал чувството да си изолиран от другите.
- Можеш да разчиташ на семейството си.
- Когато си болен получаваш необходимите медикаменти и терапии.
- Можеш редовно да се къпеш с топла вода.
- Вкъщи имаш телефон и интернет връзка.
- Знаеш, че утре и вдругиден семейството ти ще има достатъчно храна.
- Имаш възможност редовно да ходиш на кино и театър.
- Имаш чувството, че в обществото, в което живееш, религията и езикът се респектират.
- Радваш се на утрешния ден.
- Знаеш към кого да се обърнеш, когато имаш проблеми.
- Не те е страх, че можеш да бъдеш обезпокояван или нападнат на улицата.
- Имаш всички учебни и работни материали, от които се нуждаеш.
- Можеш редовно да си купуваш нови дрехи.
