Ръководство за насочена към многообразието педагогика

3.3.2 Сексуално многообразие

Хората имат разнообразна сексуална ориентация. Разнообразни са и влюбването, желанието, както и моделите на връзките и семейството (Debus/Laumann, 2018).

Многообразие в сексуалната ориентация, както и в начините на живот и любов

• асексуални: липса на сексуални желания, съотв. липса на интерес към сексуалността; асексуалните хора обаче също могат да имат връзки
• бисексуални: желание, любов и сексуалност както към мъже, така и към жени
• хетеросексуални: желание, любов и сексуалност към противоположния пол
• лезбийки: желание, любов и сексуалност между жени
• гейове: желание, любов и сексуалност между мъже
• пансексуални: желание, любов и сексуалност независимо от половата идентичност на другото лице, включва и транссексуалните, небинарните и интерсексуалните хора
• куиър: желание, любов и сексуалност отвъд хетеросексуалността и двуполовостта, включва и транссексуалните, небинарните и интерсексуалните хора. Куиър е взет от английския език термин за хора, които не желаят да се причисляват към господстващите норми за мъжественост и женственост, както и за хетеросексуалност, и поставят тези норми под съмнение.

Законово равноправие на партньорствата между гейове и лезбийки

Законово обусловената равнопоставеност на хомосексуалистите е дълъг и неприключил процес с многобройни препятствия и съпротиви. Важно постижение е фактът, че в Белгия, Германия, Нидерландия, Швеция, Испания и Португалия двойките гейове и лезбийки могат да сключват брак. В Дания, Франция, Ирландия, Люксембург, Австрия, Словения, Унгария и Великобритания хомосексуалните двойки могат да регистрират партньорството си, но в повечето случаи те не са законово равноправни по отношение на брака. В много страни от ЕС не съществува признаване на партньорството на двойките гейове и лезбийки. Често понятието "брак" се разбира като затворен съюз между мъж и жена (напр. в България, Литва, Полша и Румъния).

Само в Белгия, Дания, Нидерландия, Швеция, Испания, Великобритания, а от 2018 година и в Германия сключилите брак двойки гейове и лезбийки имат право да осиновяват деца.

Освен това в много стани по света няма законово фиксирано равноправие и защита на гейовете и лезбийките, както и на ЛГБТИК-хората (лезбийки, гейове, бисексуални, транссексуални, интерсексуални и куиър). Хомосексуалистите все още биват отчасти преследвани.

Правен статус на хомосексуалността по света

Изображението показва, че в някои африкански и азиатски страни хомосексуалността е обявена за нелегална и бива преследвана с наказания, лишаване от свобода, а отчасти и със смъртна присъда. Легалността обаче също не предпазва от дискриминация, изолация или насилие. В много страни, също и членки на Европейския съюз, на хомосексуалните мъже е забранено да дават кръв (виж Equaldex, 2019). Хартата на ЕС за основните права забранява дискриминацията въз основа на сексуалната идентичност. Само в малък брой страни членки на ЕС обаче съществуват изрични антидискриминационни закони за защита на гейовете и лезбийките, предпазвайки ги например от дискриминация в работата.

Хомофобия/Враждебност срещу хомосексуалните

Хомофобията представлява пренебрежително отношение и враждебност към гейовете и лезбийките, както и към куиърите. Хомофобията не е израз на страх, а на предразсъдъци, отхвърляне и омраза към хората, неотговарящи на нормите за хетеросексуалност, съотв. хетеронормативност. Хомофобията обхваща три компонента:

• когнитивно-мисловен: стереотипни представи за хомосексуалните хора, за външния им вид и поведение
• афективно-чувствен: чувства като отвращение, антипатия, омраза или страх по отношение на собственото амбивалентно желание
• поведение: застъпничество или искания за неравно третиране, например при отказ на равни права

Предразсъдъците не водят неизбежно до дискриминационно поведение, те обаче могат да подготвят почвата за него (виж Hoffmann et al., 2017:24).

Хомофобията може да се изразява във вербално или психическо насилие. Тук се включват обидите или ругатните, както и нежеланите сексуализирани коментари. Възможни са и заплахи за физическо насилие, както и физически нападения (виж Kalkum/Otto, 2017:20).

Пример за това е думата "гей", употребена като обида. Децата отрано научават, че могат да нагрубяват хората, като ги обявяват за гейове или лезбийки. Многобройни обидни думи служат за санкциониране надхвърлянето на ролята на пола. Според проведени проучвания при вицове за гейове учителите се преструват на не чули или се смеят заедно с разказващите (виж Klocke, 2012, 2014, 2016; Krell/Oldemeier, 2015, 2017). Във всяка една група младежи обаче има момичета лезбийки, момчета гейове и потенциални транс и интерсексуални младежи. Извършени трансгранични проучвания показват, че местата, в които ЛГБТИК младежите имат най-много проблеми, са семейството и училището (виж Takacs, 2006).

Резултатът от ежедневното пренебрегване, дискриминация и предразсъдъци е, че ЛГБТИК хората често нямат куража да живеят с личната си идентичност. Те се страхуват от дискриминация и насилие. Това може да доведе до изолация, самота, до чувство, че човек не е разбиран и обичан, както и до сериозни психосоциални здравословни проблеми: "Мислех, че съм единственият/единствената на този свят" (Krell/Oldemeier, 2015).

Към психосоциалните проблеми на ЛГБТИК хората принадлежат (виж Kersten/Sandfort, 1994; Bielefeld et al., 2001):

• проблеми с ученето, смущения в концентрацията
• странности в поведението
• злоупотреба с алкохол и наркотици, психосоматични проблеми като хранителни смущения и такива със съня
• страх и чувство на вина, липсващо самоприемане, депресии
• отбягване на социални ситуации, изолация, прекъсване посещението на училището
• опити за самоубийство

ЛГБТИК младежите са застрашени от четири пъти по-висок риск от самоубийство от хетеросексуалните си връстници (виж Schupp, 1999). При транссексуалните хора този риск е още по-висок. Неравностойността се изразява и в това, че ЛГБТИК хората трябва да заявяват хомосексуалността си, тъй като винаги първо се счита, че всички са хетеросексуални (хетеронормативност).