4.3.2 Бедност
Доходът осигурява достъпа на хората до необходимите им стоки, като така представлява важна предпоставка за задоволяване на основните им потребности. Освен това той е основа на имущественото им състояние, на закупуването на собственост и на социалното им осигуряване. Ниските доходи намаляват възможностите за потребление и често обуславят ниска степен на осигуряване в другите области, като например жилища или участие в социалния и културен живот (виж Häfelinger, Lampert, Saß и Ziese, 2005).
Бедността се измерва по разработена от ОECD скала. В случай, че човек има месечен нетен доход от под 60% от средния доход на цялото общество, то той се счита за застрашен от бедност (виж Häfelinger, Lampert, Saß и Ziese, 2005). През 2016 в Европейския съюз от бедност или социална изолация са били застрашени 23,5% от населението. С 40,4% застрашено от бедност население България е с едни от най-високите стойности в ЕС. В Гърция и Румъния от бедност са били застрашени повече от една трета от населението (виж Европейски съюз/Евростат, 2018).
В групата на засегнатите от бедност хора в световен мащаб се забелязва движение. Тази група се намира в постоянен процес на промени, тъй като хора обедняват по всяко време или пък излизат от нейните граници. Това зависи и от несигурността на трудовите отношения, тъй като в много професии вече не съществуват безсрочни трудови договори, а с това и сигурност на планиране. Поради това се установява, че групата на живеещите в бедност хора не е единна и непроменяща се маса от хора, а сбор от многобройни индивиди, които в дадено време се намират под установения праг на бедност (виж Европейска комисия, 2013).
Бедността е мултидименсионален социоикономически феномен, зависещ от една страна от икономическите, социални и трудовоправни условия, и от друга страна от индивидуални фактори, като образование, здравен или социален статус (виж Grundiza & Vilaplana, 2013).
Засегнатите от бедност хора клонят към рисково поведение по отношение здравето си. В повечето случай те не се хранят здравословно, употребяват алкохол, имат недостатъчна физическа активност или са подложени на много силно физическо натоварване, както и имат лош достъп до здравеопазване. Това води до засилена поява на физически оплаквания и болести и до лоша оценка на собственото здраве (виж Häfelinger et al. 2005; Lampert et al., 2018).
Задоволството от собствения живот, преди всичко от финансовата ситуация, зависи в голяма степен от образованието на отделните лица. Живеещите в бедност хора имат затруднения най-вече във финансирането на основни нужди. На тях често им липсват ресурси за да си платят например наема или разходите за отопление, да консумират месо или риба на всеки два дни, да си закупят телевизор или телефон. Не могат да се посрещнат финансово и неочаквани разходи за участие в културния и обществен живот, както и за образование, например за екскурзии на класа, посещение на театър, набавяне на книги и обучителни материали. Поради финансовата криза през 2013 година 39,4% от гражданите на ЕС считат, че не са могли да плащат неочаквани разходи. Тези ограничения в живота на хората представляват значителен проблем и имат силно въздействие върху задоволството им от живота, здравето и социалното участие (виж Евростат, 2015).
За много хора положението с жилищата е свързано с високи разходи. През 2012 година 11% от всички европейски граждани са давали над 40% от доходите си за наеми и режийни разходи. Хората са отчасти претоварени с тези разходи, така че са принудени да живеят при лоши жилищни условия или да пестят от други пера. През 2013 година 23,5% от застрашените от бедност хора в ЕС са обитавали жилища например с пропускащи покриви, с мокри или мухлясали стени и тавани, което между другото води и до рискове за здравето. Може да бъде установена взаимовръзка между доходите и задоволството от обитаваното жилище. Тя се потвърждава преди всичко от страни с нисък среден доход в сравнение с другите страни членки на ЕС (виж Евростат, 2015).
Заедно с категорията бедност трябва да се вземе предвид и класизмът. Тук дискриминацията не е единствено предразсъдък, но и представлява пет форми на подтисничество според Ирис М. Юнг (виж Reuscher, 2013).
- Експлоатацията не се основава на това, че едни индивиди притежават големи блага или финансово богатство, а други малко или никакви такива, а че общественото разпределение на задачите е заложено в социален процес, излизащ извън отношенията на власт и неравенство.
- Маргинализиране означава, че въз основа на белези и способности индивидите се степенуват като полезни и неполезни, и така биват изключвани например от пазара на труда.
- Под термина насилие не се разбира физическото или психично насилие, а системно и институционално защитения и приет от обществото социален характер. Така например под насилие спрямо членове на група се има предвид насилието единствено поради причината, че тези лица са членове на въпросната група.
- Липсата на власт се отнася до обществен ред, в който дадени хора упражняват ограничена власт върху други, а с това имат и силата да вземат решения. Нямащите власт могат трудно или изобщо да не развият способностите си, а с това се оказват блокирани в позицията, в която се намират.
- Културен империализъм, стратегия на изолацията, която довежда дискриминираните групи до това, да се разглеждат като "другите". Опитът и културата на властващата група се приемат за универсално валидни и се превръщат в норма.
Феноменът "класизъм" е обсъждан и при използването на други термини, като например в класовото общество на Карл Маркс в рамките на капитализма. Тук една класа систематично се фаворизира пред друга (виж FES Landesbüro Thüringen, 2016). Според Юнг потискането на една група е дълбоко вкоренено и взаимосвързано. То следва даден обществен образец от неподложени на рефлексия норми и ценности.
Бедност сред децата
Животът в бедност има отрицателно въздействие не само върху родителите; тъкмо децата често имат образователни и здравословни проблеми. Пренаселено жилище, малко пари за здравословна храна, образование, хобита или ваканция са само няколко примера за трудностите, с които се сблъскват родителите. В повечето случаи израстващите в бедност деца са изключени от многобройни социални и културни дейности, нормални за техните връстници. За много деца е невъзможно да имат вкъщи книги, да идат на кино, да се сдобият с компютър, с пералня машина, да поканят приятели вкъщи на вечеря. Тук се прибавя и това, че в повечето случаи децата имат лоши шансове в училище, биват структурно засегнати от директна или индиректна дискриминация в училищното дело и така се понижава възможността да водят по-късно живот без бедност (виж Menne & Stein, 2017).
През 2017 година 24,9% от децата в Европейския съюз са били засегнати от бедност. Значително влияние върху финансовото положение на децата има доходът на родителите им. Но не само безработните родители живеят в повишен риск от бедност, домакинствата с малък брой работни часове седмично също са подложени на такъв (виж Евростат, 2019). Възможността на родителите да могат да подкрепят детето си и да му осигурят добро образование, гарантиращо бъдещия му житейски път, упражнява силно влияние върху образованието на децата. Образованието е една от най-важните предпоставки за снижаване риска от бедност и за постигане на финансова стабилност, поради което различни програми имат за цел стимулирането на образованието на децата (виж Grundiza & Lopez, 2013).
Бедност сред възрастните
Не само децата страдат в особено голяма степен от риск от бедност - пенсионерите също могат да бъдат засегнати от нея. В Европейския съюз през 2017 година 18,2% от хората на възраст над 65 години са живели в бедност (виж Евростат, 2019). През 2017 година почти една пета от населението е било на 65 и повече години. Малкият брой раждания и по-високата продължителност на живот променя структурата на населението, като дялът на по-възрастните в така наречената "пирамида на възрастта" нараства (виж Евростат, 2018). Икономическата ситуация на пенсионерите се дефинира от получаваните пенсии. Тук роля играят и личното имущество и частното пенсионно осигуряване. След излизане в пенсия обаче повишаването на доходите е почти невъзможно. В повечето случаи пенсията зависи от размера на заплатените осигурителни вноски. Бедността сред възрастните е резултат от ниския размер на социалните вноски, водещи до ниска пенсия. Такъв е случаят, когато хората са например безработни за по-дълъг период от време или когато са назначени на атипична работа.
Съставът на домакинството също играе роля - така например по-възрастните двойки са по-малко засегнати от бедност от самотно живеещите (виж Blömer et al., 2017). Интересно е очакването по отношение на вероятно предстоящите още години живот след 65 годишна възраст: жените очакват, че след навършване на 65 години ще живеят още 21,2 години, мъжете - още 17,9 години. Тук много важно е здравословното състояние и достъпът до добро медицинско обслужване, тъй като с годините нарастват мултиморбидитета и физическите оплаквания. Мъжете и жените могат да разчитат на добро здравословно състояние след навършване на 65 години в продължение на още 9,4 години, така че със здравословни увреждания и с допълнителни разходи в зависимост от осигурителната система може да се живеят още около 12 години, като при това тези разходи често трябва да се поемат от близките (виж Евростат, 2015).
И тук хората от социално неравностойните групи са по-силно засегнати от здравословни проблеми и оплаквания отколкото сравнимата стояща в по-добри позиции група. Преди всичко жените над 65-годишна възраст са с 16,7% винаги или често поради здравословното си състояние по-ограничени в социалните си контакти. При мъжете не са налице разлики между групите от населението (виж Hoebel; Kuntz; Kroll; Lampert & Müters, 2017). На въпроса, дали хората на възраст по-висока от 65 години са живели през последните четири седмици изпълни с живот и с щастие, голяма част от лицата с нисък социален статус са отговорили отрицателно, като са оценили благосъстоянието си като по-лошо от това на по-високите социални групи (виж Hoebel; Kuntz; Kroll; Lampert / Müters, 2017).
Възрастови затруднения
Освен с произтичащите от бедността трудности и проблеми редица пенсионери се конфронтират с ограниченията по отношение на здравето и менталните си възможности. Много от тях се нуждаят от помощ в ежедневието, поддържането на физиката си и организирането на живота си. Преди всичко по-възрастното население има силна позиция и влияние върху обществото, независимо дали в семейството или в социалната среда (виж СЗО, 2015). Точно здравословните проблеми обаче силно ограничават социалното участие и мобилността на хората, така че те са подложени на по-висок риск да живеят в изолация. Благополучието на хората се поощрява преди всичко от социалното участие, то е мотивация за това, те да излязат извън дома си, да бъдат и да останат в движение (виж СЗО, 2015). За да повишат благополучието си възрастните хора се нуждаят от следните възможности и умения:
- да задоволяват основните си нужди
- да учат, израстват и взимат решения
- да бъдат мобилни
- да изграждат и поддържат отношения
- да допринасят с нещо за обществото, за семейството или за кръга им от приятели и познати
Поддържането и стимулирането на тези умения играе важна роля за способността на възрастните хора да изпълняват важни за тях дейности. Задоволяването на основни нужди зависи от личната и финансова сигурност, както и от адекватното жилище. Пенсионерите също искат да израстват въпреки възрастта си, така че да разширяват знанията си и да участват в прогреса, например в областта на технологиите. Те искат да продължават да бъдат считани за част от обществото и да участват в неговия живот. Само по този начин те могат да запазят идентичността си, смисъла на живота и интереса към него (виж СЗО, 2015).
Запазването на мобилността, било то чрез собственото си тяло или чрез помощни средства, прави възможно от една страна движението в собственото жилище, а от друга достъпът до магазини, услуги и социални и културни мероприятия. То оказва влияние и върху личните отношения - със семейството или с приятели. Тъкмо тези връзки влияят върху целия живот, те представляват ресурси и оказват положителен ефект върху благополучието, здравето и смисъла на живота на хората (виж СЗО, 2015).
Липсата на лични връзки и контакти води до самота и изолация, до по-лошо здравословно състояние и подложено на риск поведение (виж СЗО, 2015). Освен връзките, чувството за участие също представлява важен фактор на влияние. Работата, в широкия смисъл на думата и не винаги в традиционния вид на платена работа, дава на хората чувство на пълноценност, стимулира здравословното им състояние, както и когнитивните и социалните им умения (виж СЗО, 2015).
Според наложилите се за възрастните хора стереотипи, те забравят и не са в състояние да учат или да вземат решения. Това твърдение не важи за цялата голяма и разнообразна група възрастни, но все пак не ги предпазва от дискриминация. Точно във века на демографските промени страните стоят пред редица предизвикателства - само един пример за това са очакваните покачващи се разходи за здравната и социална системи. Все пак целенасочените мерки по отношение горепосочените въпроси могат да повлияят положително върху благополучието и здравето, а с това и да подобрят живота на по-възрастното население (виж СЗО, 2015).
