2.2 Законодателство в Европейския съюз
Правната основа за свободен от дискриминация ЕС е налице. Член 14 на Eвропейската конвенция за правата на човека съдържа забрана на дискриминацията.
Всички държави членки на ЕС са ратифицирали тази конвенция. Тя е задължителна.
Този член за антидискриминация се съдържа и в Хартата на основните права в Европейския съюз (глава 2, член 21). Хартата не е част от конституцията, но в процеса на влизане в сила на Договора от Лисабон 2009 беше обявена за задължителна за всички страни, с изключение на Великобритания и Полша.
Най-голяма отговорност за спазването на Конвенцията за правата на човека носят правителствата, парламентите и съдилищата във всяка една страна.
В допълнение на това много страни имат така наречен Антидискриминационен закон или Закон за равнопоставеността, като този приет в България през 2004 година например.
Преамбюл на Конституцията и член 6, ал. 2: Равенство на всички граждани пред закона
Съгласно този член от Конституцията равенството пред закона означава равнопоставеност на всички граждани пред закона и задължение за еднаквото им третиране от държавната власт.
В много страни от ЕС в Законите за еднакво отношение особено внимание се обръща и на местните малцинства, като синти и роми (напр. в България и Румъния) и бургенландските хървати (в Австрия).
Правно необвързващи, но считани за първостепенни насоки, са следните имплементирани от ООН документи: Общата декларация за правата на човека от 1948 и Програма 2030 с нейните 17 цели ((Sustainable Development Goals, към германските Цели за устойчиво развитие, накратко SDGs). Двата документа ясно формулират равното отношение към всички хора, както и добрия живот за всички.
В рамките на 17-те цели за устойчиво развитие и включените в тях 169 подцели се указват многобройни точки, за чието постигане от основно значение е насоченото към многообразието образование. Част от тях са:
Цел 1.2. До 2030 намаляване поне до половината на дяла мъже, жени и деца от всякаква възраст, живеещи в бедност съгласно съответната национална дефиниция.
Цел 2.1. До 2030 премахване на глада и гарантиране, че на всички хора, и специално на бедните и хората в затруднено положение, включително малките деца, ще им бъде осигурен целогодишен достъп до сигурна, богата на хранителни вещества и достатъчна по количество храна.
Цел 3.8. Гарантиране на общо здравно обслужване, включително защита срещу финансови рискове, на достъп до висококачествено основополагащо медицинско обслужване и достъп до сигурни, действащи, висококачествени и платими необходими лекарствени средства и ваксини за всички.
Цел 4.7. До 2030 гарантиране, че всички учащи ще постигнат необходимите знания и квалификация за стимулиране на устойчивото развитие, между другото посредством образование за устойчиво развитие и устойчив начин на живот, права на човека, равенство между половете, култура на мира и на липсата на насилие, гражданство на света и ценене на културното многообразие и на приноса на културата към устойчивото развитие.
Цел 5.1. Премахване на всички форми на дискриминация спрямо жените и момичетата навсякъде по света.
Цел 8.5. До 2030 продуктивна и цялостна заетост и достойна работа за всички жени и мъже, включително на младите хора и на тези с увреждания, както и еднакво заплащане за еднаква работа.
Цел 10.2. До 2030 даване възможност за самоопределяне на всички хора, независимо от тяхната възраст, пол, увреждания, цвят на кожата, етнос, произход, религия, икономически или друг статус, както и стимулиране на тяхната социална, икономическа и политическа инклузия.
Цел 16.b. Поощряване и прокарване на недискриминационни правни разпоредби и политики в полза на устойчивото развитие.
(Източник: Федерално канцлерство Австрия, 2019)
Със своите централни документи и мерки ООН също създава стимулираща рамка, в която са включени подобни мерки. Но: За да се реализира цялостна забрана на дискриминацията са необходими общественополитически промени. На всеки индивид трябва да са гарантирани равни права и свободи (виж Scherr, 2016, стр. 10).
Важни стъпки за преодоляване на дискриминацията са законовите положения за забрана на дискриминацията (в Общия закон за равното отношение, както и в други подобни антидискриминационни закони в страните от ЕС), създаването на служби за антидискриминация и внасяне на оплаквания, разяснителни кампании и пълномощия, както и наченките на насочена към многообразието педагогика в училищното и извънучилищното образование (виж Scherr, 2016, стр. 10). Тук бихме искали да разгледаме по-отблизо темата за културното, етническото и религиозно многообразие.
