2.3.2 Расизъм
Расизмът представлява диксриминация на хора въз основа на цвета на кожата им, на произхода или (също и вменената им) на тяхната културна, етническа или религиозна принадлежност. Хората се разглеждат, пренебрегват и изолират като мними хомогенни групи. Съществуват различни форма на расизъм (виж Медийни служби и интеграция, 2019):
- "Класическият" или биологичен расизъм се основава на идеологията, че съществуват различни "човешки раси", както и на идеологията за господството на белите. Хората с бял цвят на кожата и с европейски предци се разглеждат като имащи превъзходство пред другите, а всички различни от белите хора - като малоценни и стоящи по-ниско от белите (виж Auma/bpb.de, 2017). Според германския национализъм биологичният расизъм се е променил в културен расизъм, тъй като според германския националсоциализъм думата "раса" не се е използвала от мнозинството от населението.
- Понастоящем все повече се говори за културен расизъм, когато хората не се обявяват за малоценни въз основа на мними различни "раси", а на "култура", "етнос" или "религия". И тук се говори за мнимо хомогенни групи, например "мюсюлмани" или "синти и роми", които се считат за малоценни по отношение на доминиращата култура, както и на "неподлежащи на интегриране".
- Институционален расизъм е налице, когато расисткият начин на мислене и действие не почива на личните схващания на хората, а е залегнал в обществени системи като например в образователната система, на пазара на труда или на жилищата.
Често като расистко се окачествява единствено дясно екстремисткото насилие, например физическото насилие с расистка мотивация. За расизъм става дума обаче и когато например едно Person of Color или такова с небългарско име не бъде поканено на интервю за работа, въпреки притежаването му на еднаква квалификация като сравнимите други кандидати, съотв. като тези с български имена. Или когато чернокожи хора бъдат проверявани от полицията без изрична причина. При така наречения "racial profiling" хората биват третирани като подозрителни и им се приписват криминални деяния единствено въз основа на външните им белези, което се счита за структурен расизъм. Културен расизъм е налице, когато по принцип се счита, че жена със забрадка бива патриархално потискана вкъщи от съпруг или баща, а жена без забрадка е равноправна и незасегната от сексизъм. Расисткият начин на мислене и поведение се открива сред обществото. Директните и недиректни расистки идеологии, вменявания и заклеймяване са част от културата на доминиране на белите. Те постоянно се репродуцират в медиите и несъзнателно се отразяват в ежедневието чрез начина на мислене и поведение. Расизмът може да бъде открит и в детските песни, в готварските книги, във вицовете и разговорния език. Така например много термини, свързвани с криминални деяния, се обозначават като "черни", напр. "черен пазар", "работа на черно" или така наречената детска игра "Кой се страхува от черния мъж" (виж IDA, 2013).
Днес расизмът прави възможни неравните отношения на силите вътре в ЕС, от което се възползва бялото местно население. То получава привилегии, а другите биват дискриминирани. Расизмът е във връзка преди всичко с обществените представи и действия, считани за даденост. Така например е "напълно естествено" "ние" да имаме повече привилегии от "другите". Ние или не забелязваме това, или спонтанно го считаме за справедливо и заслужено. Изолирането на "другите" буди и чувство на принадлежност в доминантната група (виж IDA, 2013).
Десен популизъм
Многобройни примери за популизъм предоставя прототипът на политическия десен популизъм - Партията на свободата на Австрия (FPÖ). На последните парламентарни избори през 2017 тя получи 26% от гласовете и в коалиция с Народната партия ръководи страната почти две години. Партията на свободата на Австрия е известна с популистките си и насочени против исляма предизборни плакати, като например "Австрия на австрийците" или "Дахам (диалектно за "вкъщи") вместо ислям - Ние за вас" (виж Pelinka/bpb.de, 2017).
Партията на свободата в Австрия не е сама в Европа. Националният фронт във Франция, Алтернатива за Германия в Германия, Партията на независимостта на Обединеното кралство във Великобритания, Право и справедливост в Полша, Унгарски граждански съюз в Унгария, Лега Норд в Италия - това са партиите на десните популисти, които спечелиха значителен брой избиратели на последните национални избори за национален и европейски парламент. Съгласно анализите избирателите на десните популистки партии са предимно бели мъже от необразованите слоеве на населението, имащи ниски доходи, но също и от средната прослойка, отчасти от широката средна класа, както и расистко настроените стари елити (виж Decker & Lewandowsky/bpb.de, 2017). Това са предимно хора, силно засегнати от неолиберализацията на пазара на труда, от глобализацията и дигитализацията, както и от плурализацията на обществото и икономическите и социалните й процеси на промени.
Дясно популистките партии често предизвикват страх и чувство на несигурност, формирани от неолиберализма и терористичните актове от 11.09.2001. Общите политики често се отличават с критика на ЕС или с евроскептицизъм, както и с призиви за напускане, отхвърляне и национална самостоятелност (виж Брекзит). Понастоящем дясно популистките партии целят широки съюзи на различни расистки, дясно екстремистки, националистически, народни, дясно консервативни и консервативни политически течения в обществото.
Всички дясно популистки партии се стремят в различна степен към мнимо хомогенно "ние" срещу "другите". "Другите" са виновниците за собствените им страдания. По правило това са мигранти, бежанци, мюсюлмани, чернокожи и "цветни хора", синти и роми, но често и хомосексуалисти, евреи, феминисти и леви. Картината на омразата в Източна Европа като че ли е малко по-широка, враждата е отчасти по-агресивна: засегнати от омразата са освен ромите, преди всичко евреите, други етнически малцинства и хомосексуалистите. В Западна Европа за основни врагове често се считат мюсюлманите и по принцип хората, белязани като "араби". Според дясно популистката реторика християнският Запад трябва да се брани от тях (виж Schellenberg/bpb.de, 2018). Не се поставя въпросът, какво представлява християнският Запад и с какви ценности и общи белези се отличава. Този въпрос не е актуален, тъй като на него няма еднозначен отговор, а и защото демократичните европейски национални държави са формално светски, независими от Господ и църква.
Расизъм в Европейския съюз
В доминирания от белите хора Европейски съюз особено силно засегнати от расизма са преди всичко тези с черен цвят на кожата, хората, които поради външния им вид биват причислени към исляма, както и евреите и културните малцинства като ромите и синтите.
Дискриминация и насилие спрямо чернокожите
Агенцията на Европейския съюз за основните права на човека (FRA) публикува през 2018 година доклада "Being Black in the EU". Той се основава на изследване, в което 6000 чернокожи от цяла Европа са запитани относно опита си във връзка с расизма. Квинтесенцията на този доклад е, че в ежедневието си хората с тъмна кожа се конфронтират с голям брой дискриминации. Така например 30% от запитаните са заявили, че през последните пет години са били дискриминирани на расистка основа, като 5% са били засегнати от физически нападения.
Трите най-големи области на дискриминация на структурния расизъм са:
- пазара на труда (по време на работа или при търсене на работа)
- ситуацията с жилищата
- "racial profiling" при полицейски проверки
Особено несигурно е положението на младите тъмнокожи, когато става дума за пазара на труда: В някой страни от ЕС до 76% от тях нито са работили, нито са изучавали професия. За сравнение - този факт засяга едва 8% от цялото население (FRA, 2018).
Подобно е положението и на пазара на жилища: 14% от запитаните съобщават, че не могат да си намерят жилище под наем. Собствени жилища притежават едва 15% от чернокожите спрямо 70% от цялото население на ЕС. Освен това почти половината от запитаните съобщили, че живеят в пренаселени жилища. Вероятността чернокожите да бъдат дискриминирани на пазара на жилища е особено висока в Австрия и Италия.
"Racial profiling" също представлява част от структурния расизъм. Една четвърт от запитаните са заявили, че през последните пет години са били проверявани от полицията. 41% от проверяваните оценяват проверките като "racial profiling" (виж FRA, 2018).
Ненавист към исляма
Групата на мюсюлманите е белязана от хетерогенност. Според някои преценки в ЕС живеят около 20 милиона мюсюлмани, което се равнява на около четири процента от цялото население. Повечето от тях, около 46%, живеят във Франция и Германия. Съществуват и многобройни светски настроени и непрактикуващи религията мюсюлмани. Те обаче почти не биват забелязвани и нямат глас в национален дискурс. Ненавистта към исляма, наричана още ислямофобия съотв. антимюсюлмански расизъм, представлява форма на расизъм, отнасяща се до насилие и дискриминация на мюсюлмани и на всички, считани за такива. Въз основа на външни белези, като например носенето на забрадка или на дълга тъмна брада, хората биват подложени на негативни стереотипи, насилие, тероризъм, криминални деяния, сексизъм и т.н. (виж ENAR, 2019).
Мюсюлманите са втората по големина религиозна група в ЕС. Структурна дискриминация на мюсюлмани или на хора, обявени за турци или араби, се среща в най-различни области, най-вече:
- при търсене на работа или на самата работа
- при търсене на жилище
- при опит за получаване на достъп до обществени или частни услуги
През 2016 Агенцията на Европейския съюз за основни права проведе второто изследване на малцинствата и дискриминацията (EC - MIDIS II), като разгледа възгледите и опита на мюсюлмански емигранти от първо и второ поколение в ЕU-15 (виж FRA, 2018, стр. 7). Резултатите от изследването могат да се обобщят по следния начин: Всеки трети запитан мюсюлманин е бил подложен на дискриминация по отношение пазара на труда. Всеки четвърти запитан мюсюлманин е бил тормозен въз основа на етническия си или мигрантски произход. Половината от тези хора са били тормозени шест или повече пъти в годината преди провеждане на изследването. Всеки трети запитан мюсюлманин е отговорил, че е бил дискриминиран или проверяван от полицията поради носенето на религиозни символи, като например традиционно или религиозно облекло. При половината от запитаните името, цветът на кожата или външният вид на даден човек са довели до дискриминация при търсене на жилище или работа, както и при необходимост от здравни услуги. Само един от десет мюсюлмани обаче съобщава за причинени от омраза инциденти, предизвикани от полицията или от друга организация (виж в същия документ, стр. 11).
Антисемитизъм
Агенцията на Европейския съюз за основни права публикува през 2019 година доклад и на тема "Антисемитизъм". Изследването е проведено сред около 16 500 евреи в дванадесет страни членки на ЕС. Резултатът от него показва, че почти 75 години след края на холокоста омразата към евреите може да се усети в ежедневието. По времето на германския националсоциализъм е извършено масово убийство на европейски евреи и на всички хора, неотговарящи на идеологията му, тоест на хора с увреждания, синти и роми, хомосексуалисти, опозиционери, интелектуалци, творци и т.н. Убити са над шест милиона души.
85% от запитаните през 2019 година считат антисемитизма и расизма за най-наболелите проблеми в обхванатите от изследването страни членки на ЕС. По мнение на почти 90% от запитаните антисемитизмът в страните, в които живеят, се е засилил през последните пет години. Голяма част от запитаните определят като проблемни най-вече мненията в интернет. По-голяма част от запитаните (80%) сочат интернет за форум, който най-често се използва за антисемитски изказвания, следван от други (офлайн) медии (56%) и политически мероприятия (48%) (виж FRA, 2019, стр. 3). Най-честите антисемитски изказвания са изречения като: "Израелците се държат като нацисти спрямо палестинците" (51%), "Евреите имат прекалено много власт" (43%), "Евреите използват за собствени облаги ролята си на жертви на холокоста" (35%) (виж в същия документ).
Етнически малцинства: синти и роми
Наброяващите около 12 милиона синти и роми представляват най-голямото етнокултурно малцинство в Европа. При преброяванията на населението поради страх от дискриминация много хора не съобщават, каква етническа принадлежност имат (тъй като тези списъци са се използвали например по време на германския националсоциализъм за депортация и геноцит), така че точният брой на синтите и ромите не може да се определи. Съгласно Европейската агенция за основни права синтите и ромите са най-силно засегнатата от дискриминация група в Европа (виж Engbring-Romang, 2014/bpb.de).
Причината за това се дължи между другото и на историята. Текстовите източници относно историята на ромите са изготвени почти изцяло от хора, които не са синти и роми. Причините за това са няколко: от една страна ромският, езикът на синтите и ромите, е устен, като изкуството да се разказва има голяма стойност сред тази група. Той не се и признава официално за език. От друга страна информацията и рисунките на синти и роми са белязани от структурен и исторически заложен расизъм. Етнолозите и социолозите постоянно са предоставяли расистка картина на синтите и ромите. В основата на националсоциализма са заложени и изображения на католическата църква на депортация на синти и роми. И днес голямо значение има споменът за националсоциалистическото убийство на около 500 000 синти и роми, наричано още "Пораймос". Борбата за държавническо признаване на тази колективна травма продължава и днес (виж Engbring-Romang, 2014/bpb.de).
Синтите и ромите произхождат от днешна Индия и Пакистан. Те не пристигат, както погрешно се счита, по собствена мотивация като скитнически народ в Европа (около 95% от тях са уседнали), а още през VIII-ми век поради войни, преследване и икономически причини са принудени да емигрират, като "от VIII-ми до X-ти век стигат през Персия, Мала Азия или Кавказ (Армения), и през XIII-ти и XIV-ти век през Гърция и Балканите до Средна, Западна и Северна Европа. А от там и до Америка" (Engbring-Romang, 2014/bpb.de). При пристигането си в Европа те са погрешно счетени за поклонници. Получили от кралете оказващи им защита писма и им било позволено да минават през страните. Считало се, че те ще си отидат отново, което обаче не се случило. Постепенно благоразположението се превърнало в ксенофобия (виж Engbring-Romang, 2014/bpb.de). Те работили като крепостни селяни в Източна Европа, а в Средна Европа били обявени за "нямащи права", така че трябвало да се присъединят към скитническите народи. Системното расистко потисничество - видимо и в често използваното днес расистко обозначение "циганин" - се е зародило в онези времена и съществува и до днес.
Ромите идват в България по различно време и от различни места. Точно това е и причината днес да съществуват множество ромски общности, различаващи се една от друга. Счита се, че основната група роми се е появила в България към средата на XIV-ти век. Българските земи и толерантност на населението се харесали на ромския етнос. На практика днешните български земи станали главното предмостие за разселването на ромите на Запад.
Сред ромите и синтите цари голямо културно многообразие. Общото между тях е, че ценят семейството, респектират по-възрастните, използват собствения си език и са подложени на дискриминация в миналото и в днешни дни. Те нямат собствена религия, сред синтите и ромите се откриват членове на най-различни религии.
С антициганизъм се обозначава расизмът, омразата, отхвърлянето, принизяването и дискриминирането на синтите и ромите. И понастоящем антициганизмът е приемано и считано за нормално поведение спрямо синтите и ромите, изразяващо се в многобройни расистки вменявания, предразсъдъци и картини. Това води до тяхното структурно и всеобщо обществено дискриминиране. Положението им в цяла Европа продължава да е трудно. Те са силно засегнати от бедност и социална изолация. Структурната расистка дискриминация в училищата често води до това, децата синти и роми да прекъсват по-рано образованието си. Това от своя страна ограничава професионалните им възможности и води до тяхната изолация. Структурният расизъм често ограничава и достъпа до пазара на жилища и на труда.
През 1995 се приема "Рамковото споразумение на Съвета на Европа за защита на националните малцинства", ратифицирано от всички страни членки на ЕС с изключение на Латвия. Положението на синтите и ромите обаче не се е подобрило (виж Engbring-Romang, 2014/bpb.de).
