3.1 Диаграма на нивата на дискриминация
Представите и концепциите за пол и сексуалност винаги са свързани с отношенията на обществената власт, с културните норми, както и със социализацията, като те се променят константно. Така например преди 102 години жените в Европа не са имали право да гласуват. С темата за половото и сексуално многообразие са свързани предимно дискриминационните форми на патриархата, половата дискриминация, сексизмът, омразата към хомо и транссексуалните, както и сексуализираното насилие.
В основата на патриархалната и сексистка дискриминация е залегнала представата, че могат да съществуват точно два пола (мъж или жена) (двуполовост и полова разлика), като мъжете и жените трябва да се желаят един друг (хетеронормативност) (виж Butler, 1990; Rich, 1980/1993). Патриархатът и сексизмът като отношение на властта привилегироват структурно мъжете в тази полова йерархия спрямо жените, които се считат за по-малоценни (de Beauvoir, 1985; Kerner, 2014). Жените, както и хората, влизащи в спектъра на половото многообразие, съотв. неотговарящи на нормата за двуполовост, биват структурно принизявани и дискриминирани, като често са засегнати и от психическо и физическо насилие.
И по отношение на сексуалното разнообразие все още съществува силна структурна дискриминация, предразсъдъци, изолация, както и нееднакво правно и социално третиране на хората, неотговарящи на нормите за хетеросексуалност, които са например лезбийки, гейове, бисексуални, пансексуални, куиър, асексуални и т.н. (виж Debus/Laumann2018). През последните години Агенцията на Европейския съюз за основни права е установила, че ЛГБТИК-лицата (лесбийки_гей_бисексуални_ транссексуални_интерсексуални_куиъри) биват дискриминирани и нападани вербално и физически на всички обществени и икономически нива, като поради страх от негативни последствия те не демонстрират сексуалността си в обществото.
