3.3.1 Насилието над жени
Физическо насилие над жени
Съгласно изследване, проведено в ЕС през 2013 година около 13 милиона жени в Съюза са били подложени през предходните дванадесет месеца на физическо насилие. Това са 7% от жените на възраст между 18 и 74 години (виж FRA, 2014). Като физическо насилие се дефинира физическото нападение над дадено лице. Тук се включват например скубането на косите, удрянето или ритането, душенето или нападения с нож, оръжия или други предмети (виж bff, 2019). Статистическите данни за насилието над жени в България показват, че престъпленията срещу жени са между 900 и 1000 годишно. Проучванията между жертвите обаче сочат, че много малко от тях докладват за упражненото насилие. В извършено от Европейската комисия запитване 74% от анкетираните преценяват домашното насилие над жени като разпространено в страната им. Домашното насилие над мъже обаче е оценено на 29% (виж Европейска комисия, 2016).
Домашно насилие е налице тогава, когато в дадена домашна общност, като например брака, се стигне до насилие. Често насилието представлява комплексен сбор от сексуални, физически и психически насилствени деяния. Насилственото поведение се използва за упражняване на власт и контрол. Това са например заплахи и унижения, социална изолация до побои и принудително упражняване на сексуални действия (виж bff, 2019).
Почти всички запитани (96%) в рамките на ЕС-проучване посочват, че насилието над жени е недопустимо, само 2% го посочват като допустимо при определени условия. Голяма част от запитаните (86%) са на мнение, че домашното насилие е недопустимо и трябва да бъде наказвано от закона, 12% считат, че не винаги трябва да бъде наказвано от закона. Това мнение се застъпва най-вече от запитаните в Латвия, Нидерландия и Словакия. В нито една страна интервюираните, считащи, че домашното насилие над жени е допустимо при всички обстоятелства, не са повече от един процент. Полша и Словакия са единствените страни, в които поне един от двадесет запитани счита домашното насилие за допустимо при определени условия (виж Европейска комисия, 2016). Домашното насилие над мъже е оценено от запитаните по същия начин. И тук голяма част от тях са на мнение, че то е недопустимо и трябва винаги да се наказва от закона. В Австрия, Полша и Румъния 6% от запитаните смятат, че домашното насилие над мъже е допустимо при определени условия.
Сексуално насилие над жени
На сексуално насилие, към което се причисляват изнасилването, сексуалната принуда, сексуалният тормоз и злоупотреба, са били подложени около 3,7 милиона жени в Европейския съюз. Една от пет е била изнасилена след навършване на 15 годишна възраст. 5% от участващите в проучване са съобщили, че са били принуждавани към полово сношение, а 6% са били съгласни със сексуални действия поради страх от това, което би се случило ако откажат (виж FRA, 2014).
Анкета на Европейската комисия през 2016 година показва, че около един от пет запитани е на мнение, че засегнатите лица сами са отговорни за действията, че си измислят упреци, че преувеличават или дори че самите те са провокирали насилието. Това мнение се застъпва по-често от запитани, идващи от източноевропейските страни. Една четвърт от запитаните оправдават половото сношение без съгласие, когато засегнатото лице е например под влияние на алкохол или наркотици. 10% от запитаните смятат, че фриволното, секси облекло или неизказването на ясен отказ или неоказването на ясна съпротива представлява оправдание за полово сношение без съгласие (виж Европейска комисия, 2016).
Тези становища са изключително опасни, тъй като е без значение дали засегнатото лице е под влияние на алкохол или наркотици или носи фриволно облекло: без съгласието на лицето се счита, че е извършено изнасилване. Тук се прибавя и това, че не съществува провокация за сексуално насилие, нито чрез поведението, нито чрез облеклото. Повечето изнасилвачи не изхождат от външния вид на жертвата, а от уязвимостта на лицето. Изнасилвачът избира това лице, за което смята, че с него може да бъде злоупотребено. Липсата на отбранителни реакции не е оправдание за полово сношение без съгласие. В една такава предизвикваща страх ситуация не съществува правилна или грешна реакция. Често засегнатите лица са обхванати от такъв страх, че по принцип "се вцепеняват от ужас". Тук се касае за недоброволна и естествена реакция на тялото, при която способността за отбрана или за отказ е невъзможна. Някои хора не се отбраняват, за да държат упражненото спрямо тях насилие на възможно най-ниска степен. (виж "Сексуално насилие", 2019).
Цялостно проучване, проведено в Европейския съюз, показва, че след 15-тата си годишна възраст всяка трета жена е била подложена на физическо и/или сексуално насилие. Повече от половината жени, засегнати от сексуално насилие, упражнено от партньора им, заявяват, че случаите са били няколко. Около една трета от засегнатите от насилие, упражнено от партньора, и една четвърт от засегнатите от насилие, упражнено от други лица, са се свързали с полицията след най-тежкото произшествие. Разликата в тези цифри се дължи на повторните насилствени действия в рамките на партньорството, от които засегнатото лице иска да избяга. Упражнено от други лица насилие са и единични случаи с малка опасност от повторна поява. Около една четвърт от жените не са се свързали с полицията или друга институция поради срам или неудобство. Голяма част от засегнатите би искала да има някой, с когото да сподели или да помоли за помощ и защита (виж FRA, 2014).
Сексуален тормоз на жени
Всеки човек има свое собствено схващане, какво представлява сексуалният тормоз. Разликите се установяват при субективното значение на поведението. Влияние тук оказват преобладаващите културни и обществени ценности и норми, както и нагласата по отношение ролята на половете и представата относно уместното поведение на половете (виж FRA, 2014). За сексуален тормоз се считат например подсвиркванията, забележките относно външността или фигурата, неприличните вицове или "случайните" докосвания (виж bff, 2019). Приблизително 83 до 102 милиона жени в Европейския съюз са били подложени на сексуален тормоз след 15 годишна възраст. Голяма част от жените е съобщила, че са били тормозени от непознати лица, следвано от познати и такива от работната среда (виж FRA, 2014).
Психическо насилие над жени
Според проучване в ЕС 43% от запитаните са съобщили, че са били подложени на психическо насилие от партньора си. Това включва унижения, забрана да се напуска жилището, съответно заключване в него, заплахи за насилие спрямо засегнатото или друго важно за него лице. Допълнително към психическото насилие голяма част от жените са изживели и физическо и/или сексуално насилие. Установена е взаимовръзка между употребата на алкохол от страна на партньора и прилагането на психическо насилие: колкото повече алкохол е бил употребяван, толкова по-често се е стигало до психическо насилие (виж Европейска комисия, 2016).
Освен представените форми на физическо, сексуално и психическо насилие съществуват и други форми на насилие над жените. 18% от жените в Европейския съюз са били подложени на сталкинг след 15 годишна възраст (виж FRA, 2014). А това са около 9 милиона жени от ЕС. Сталкингът се дефинира като преднамерено, продължаващо и упорито преследване и тормоз на дадено лице, протичащо за дълъг период от време. И тук жените са по-често засегнати. В повечето случаи извършителите са бивши партньори, произхождащи от всички социални слоеве и възрастови групи. Сталкинг могат да бъдат например многобройни обаждания по телефона по всяко време на деня и нощта или оставяне на съобщения на телефонния секретар. Преследването на дадено лице по ежедневно изминавания от него път, както и честото присъствие пред жилището или работното му място също се счита за сталкинг. В тази категория влизат и нежеланите подаръци или многократното изпращане на писма, имейли или СМС-и (виж bff, 2019). Съществува и така наречения киберсталкинг, което означава постоянното търсене на контакт в социалните мрежи или публикуването на лична информация за дадено лице против волята му (виж bff, 2019). Киберсталкингът засяга най-вече млади жени. 4% от всички жени на възраст от 18 до 29 години са били подложени на киберсталкинг - това означава около 15 милиона жени в ЕС. Всяка пета жена е била подложена на сталкинг за период от поне две години, три четвърти от случаите на сталкинг никога не са били съобщавани в полицията (виж FRA, 2014).
Последици от насилието над жени
Насилието над жени представлява нарушение на човешките права и достойнство, както и голям обществен и здравен проблем (виж WHO, 2013). Не са редки директните последици като инфектирането с HIV или с други полово предавани болести, наранявания или настъпване на смърт при нападения. В следствие упражнено насилие възникват и здравословни и психически проблеми като депресии или самоубийства, злоупотреба с алкохол или извършване на аборт, тоест прекъсване на бременността или аборт без медицинска помощ. Поради изживени травми хората страдат на психично ниво от стрес, състояния на страх и изолация. Често по време на насилието възникват наранявания, в следствие на удари или ритници. Често извършителите причиняват на жертвите си наранявания в областта на главата, шията и лицето, следвани от счупвания на кости или наранявания на гениталиите (виж WHO, 2013).
Обобщение
35% от запитаните са били подложени на насилие преди навършване на 15 годишна възраст. Около 21 милиона жени са сексуално малтретирани или са изживели сексуален тормоз от страна на възрастен. Средно 27% от жените са изживели физическо насилие, причинено от възрастно лице, а около 10% от жените са били подложени на психическо насилие от възрастен член на семейството (виж FRA, 2014). Различни проучвания показват, че насилието над жени е широко разпространен феномен. В Хартата на основните права в Европейския съюз са описани правата и задълженията на гражданите на ЕС, както и защитата на тези основни права. Програмата "Дафне" поощрява целенасочено защитата на деца, младежи и жени от всички форми на насилие. В рамките на програмата се преследват различни цели, като се поддържа връзка и се подпомагат различни участници и организации (виж Европейска комисия, 2019).
