3.3.3 Полово многообразие
Полът обхваща следните три централни нива (виж KJR o.J):
- Биологичният или физическият пол се ориентира изключително и само по физическите белези. Те се причисляват към мъжкия или женския пол. Интерсексуалните хора обаче имат както женски, така и мъжки полови белези.
- Половата идентичност описва вътрешната увереност за принадлежност към даден пол. От решаващо значение е самовъзприемането, според което хората се чувстват като принадлежащи към циссексуалната или транссексуалната идентичност, съответно към самоопределената концепция за идентичност.
- При изразяване на пола става дума за социалния пол, облеклото, ролята на пола, поведението и т.н. Обществото дефинира определен начин на поведение като типично мъжко или женско.
Социализация на половете и дуинг джендър
Дуинг джендър означава постоянното произвеждане на роли на половете, двуполовост и господстващи представи за мъжественост или женственост (виж de Beauvoir, 1985). При дуинг джендър става дума за социализацията на половете и изучаването им, както и постоянното повторение на ролите на половете чрез родителите, в детската градина, в училище, в рееr-група, в медиите, рекламите и т.н.
Веднага след раждането на детето или още преди това отново и отново се задава въпросът: "Момче ли е или момиче?" (виж Butler, 2004). Новороденото получава момчешко или момичешко име, към него се обръщат като към момче или момиче, то се отглежда като такова. Често се купуват розови или сини дрехи, играчки, моливи и козметика. Играчките и хобитата или видовете спорт все още често се предлагат или биват забранявани според пола (виж West/Zimmermann, 1987, 125-51).
Повечето момичета се подготвят за по-късната си роля на майки като им се предлагат кукли, барбита и миниатюрни кухни. Те биват възпитавани да са грижовни, хранещи, помиряващи и емпатични. Налагат им се съществуващите хетеронормативни идеали за красота - да бъдат секси и слаби. Момичетата, чието поведение не отговаря на ролята на половете, бързо биват отхвърляни.
Едновременно с това на много момчета се предлагат играчки като багери, коли, занаятчийски пособия и технически средства, както и състезателни спортове, подготвящи ги за по-късния им професионален живот, за интереси в областта на техниката и занаятчийството, като така възпитават качества като самоутвърждаване, сила, конкурентност и кариера. Момчетата, неотговарящи на представите за мъжественост, които плачат или биват считани за нежни, биват упреквани, че не са "истински момчета" или че са гейове. (виж Stufe/Debus, 2012, 27-42).
При това да си гей бива разглеждано негативно, гейовете биват подигравани и унижавани. Изискването към момчетата и мъжете да бъдат силни се изразява и в засилващото се посещение на фитнеси и развиване на мускулите.
Така ние още от малки научаваме нашата полова идентичност и прилежащата й роля на половете, начин на поведение, модели на партньорство и семейство и т.н. (виж Stufe/Debus, 2012, 27-42). При много хора изискванията по повод пола упражняват силен натиск да отговарят на считаното за мъжествено и женствено (кохерентен натиск), дори когато малък брой лица изпълняват (искат да изпълняват) клишета по отношение на ролята (виж Stufe/Debus, 2012, 27-42). Особено през пубертета, но също така и след това, този натиск за ролята на пола и свързаните с това идеали за красота по отношение женствеността и мъжествеността могат да доведат до вече широко разпространени хранителни смущения, прекомерно посещение на фитнес, самонараняващо поведение, депресии, засилена употреба на алкохол и наркотици, страх, самота, влошаване на успеха в училище и до самоубийство. Поради това възниква въпросът, защо жените трябва да изглеждат така, а мъжете иначе, защо не може всички да бъдат различни по свой си начин и защо всъщност полът стои на толкова централно място в западните общества. Поставя се и въпросът, дали съществуват само два пола.
Полово многообразие - интерсексуални лица
Хората, родени с биологични полови белези, които са както мъжки, така и женски, се наричат интерсексуални/интерполови хора или хермафродити. Възприемаме използвания от обществото термин интерсексуални.
Преценките, колко интерсексуални новородени съществуват, са различни. Интерсексуализмът има различни форми. Получаването на точни данни се затруднява от факта, че те се събират по различен начин в отделните страни, както и че броят на нерегистрираните случаи е висок. Широко разпространено е мнението, че всяка година 1 от 1000 новородени е интерсексуално. В Германия живеят приблизително 100 000 интерсексуални хора. В България липсва статистика по този въпрос. Счита се, че самите интексекс хора в страната често не знаят, че са такива. Проучването на Ане Фаусто-Щерлинг, проведено през 2000 година, установява, че около 1,7% от хората по света са родени с вариация на половите белези (виж Амнести Интернешънъл, 2017). Важно е да се знае, че интерсексуализмът не е болест, а един съвсем естествен вариант на биологичния пол.
Дискриминация на интерсексуалните хората - операции за уеднаквяване на пола
В поне 21 страни членки на ЕС интерсексуалните новородени се подлагат още в ранна детска възраст на операции за уеднаквяване на пола. Тези операции не са необходими и от засегнатите от тях по принцип не се иска съгласие (виж Hoenes/Januschke/Klöppel, 2019; Klöppel, 2017). В повечето случаи лекарите упражняват натиск върху родителите за получаване на съгласието им (FRA 2015). Тези ненужни от медицинска гледна точка операции от десетилетия биват критикувани като нарушение на човешките права, тъй като нарушават правото на засегнатото лице на физическа и духовна цялост, както и Конвенцията на ООН за правата на детето (виж Ethikrat, 2012; Интерсексуални хора е.В. /Humboldt Law Clinic Berlin, 2011; Plett, 2003 а/b; Voss, 2012, 2014). Операциите за уеднаквяване на пола - извършени без съгласието на засегнатия - често оставят белези, болки, както и загуба на чувствителност. Не са редки и травмите, проблемите с хормоналното лечение, както и повторните операции (виж Hoenes/Januschke/Klöppel, 2019; Klöppel, 2017). Голям брой интерсексуални хора страдат цял живот от последиците от операциите и не се идентифицират с пола, определен им с тези операции (виж Hoenes/Januschke/Klöppel, 2019; Klöppel, 2017).
С решение на Европейския парламент "за правата на интерсексуалните лица", взето в края на 2018 година, генитално-нормализационните операции и лечения биват "осъдени най-остро" (2018/2878(RSP). Страни членки, като например Малта и Португалия, биват призовани ясно да забранят нежеланите операции на интерсексуалните хора. Интерсексуалните деца и техните родители трябва да бъдат консултирани качествено, като е необходимо да се гарантира защитата от дискриминация на засегнатите лица. През последната година управляващата коалиция в Германия взе решението да издаде проектозакон за забрана на операциите. Понастоящем се работи върху него. В България подобни операции са забранени, без преди това полът да е сменен по документи. Ако съдът реши, че полът може да бъде променен административно, чак тогава транссексуалното лице може да премине към хормонална терапия и, евентуално, към хирургическа интервенция.
Законово признаване на половото многообразие - трети пол
С цел признаване на половото многообразие на ниво закон Федералният конституционен съд на Германия реши през октомври 2017, че трябва законово да се създаде регистрацията на трети пол, освен "мъжки" и "женски", което да премахне съществуващата правна дискриминация по отношение многообразието на половете (виж Buverf, 2017). През януари 2019 беше гласуван закон, въвеждащ допълнително към мъжкия и женския пол трети, а именно "различен" (чл. 22, ал. 3 PStG). Законът дава възможност на интерсексуалните хора да променят собственото си име и регистрация на пол в личните документи. Законът за признаване на третия пол представлява изключение в ЕС. Все пак в поне четири страни членки (Дания, Исландия, Малта и Португалия) новородените могат да бъдат регистрирани като принадлежащи към неутрален пол. В две страни (Германия и Австрия) в графата за вписване на пола може да се запише "без данни", съотв. "различен" (виж FRA, 2015). В останалите страни от ЕС законово признатите полове са единствено мъжкия и женския.
Полово многообразие - транссексуални хора/трансджендъри/транссексуални/ небинарни хора
Половото многообразие се изразява и в това, че много хора по цял свят не се идентифицират с пола, с който са се родили. Хората, които чувстват половата си идентичност различна от вписания в свидетелството им за раждане пол, се наричат транссексуални хора/трансджендъри/транссексуални/небинарни хора или джендъркуиър. Ние използваме термина транссексуални, тъй като той се е наложил в обществото.
Голяма част от транссексуалните хора искат към тях да се обръщат с други собствени имена, местоимения и обръщение, различни от вписаните в акта им за раждане. Някой от тях искат чрез хормонално лечение и операции да уеднаквят биологичния си пол с този, към който имат усещане, че принадлежат, така че да бъдат приемани от обществото по начина, по който се чувстват. Много от транссексуалните хора обаче нямат достъп чрез Здравната каса или собствени финанси до медицински процедури като хормонално лечение и операции (виж Fütty, 2019). Съгласно валидните понастоящем в Германия медицински директиви за поставяне на диагноза "транссексуалност" се изисква продължаваща най-малко 12 месеца терапия, тест и няколко психиатрични експертизи. Тези закостенели и патологизиращи указания обременяват много от транссексуалните лица, тъй като експертитe, можещи да дават компетентни консултации, са малобройни (виж Bundesvereinigung Trans e.V., 2017). И в Швейцария се изисква диагноза "транссексуалност", така че Здравната каса да заплаща желаното лечение (виж Transgender Network Switzerland, 2016). В Литва уеднаквяващите пола операции са разрешени единствено в чужбина. За промените в личните документи и в свидетелствата за раждане след извършване на операцията трябва да се подаде молба в национален съд (виж FRA, 2015). Трябва да се отбележи, че в ЕС достъпът до уеднаквяващи пола операции продължава да е проблемен или невъзможен, което представлява голямо затруднение за много транссексуални лица.
Юридическо признаване на половото многообразия - Закон за транссексуалността и дискриминацията
В много страни от ЕС съществуват закони за транссексуалността, които дават възможност на определени транссексуални хора да променят собствените си имена и пола в личните си документи (промяна в гражданското състояние). Тези закони за промяна на собственото име и вписания пол често изискват наличието на многобройни предпоставки.
- В девет страни в Европа (Босна и Херцеговина, България, Финландия, Латвия, Черна гора, Сърбия, Словакия, Чехия и Румъния) и в 16 страни по света транссексуалните хора трябва да се подложат на стерилизация, в случай, че искат да променят вписания в личните си документи пол (промяна в гражданското състояние) (виж TGEU, 2019). Това означава, че те нямат право да имат деца, като няма да имат това право и в бъдеще. Това представлява директно нарушаване на човешките права по отношение на физическия интегритет, както и на семейство. В Германия принудителното стерилизиране на транссексуални хора като условие за промяната на гражданското състояние съществува до 2011 година (виж Федерален конституционен съд, 2011). В България практиката е спорна, като в много случаи решенията се вземат по преценка на съда, без оглед на международните стандарти или предшестващи съдебни практики.
- В единадесет страни членки на ЕС при промяна на гражданското състояние транссексуалните хора трябва да се разведат (виж TGEU, 2018 а).
Освен това при промяна на собственото име и гражданското състояние транссексуалните хора в повечето страни от ЕС трябва да преминат през психиатрична експертиза, която да докаже психиатричната диагноза "Транссексуализъм" (виж TGEU, 2019). Чрез психиатричната диагноза "Транссексуализъм" и психиатричната експертиза транссексуалните хора се патологизират, съотв. половото многообразие се обявява за болест. Усещаната полова идентичност обаче не е болест, а важна част от правото на самоопределяне (виж Seikowski, 2016).
Закони, даващи право на транссексуалните и небинарни хора да променят по законов път собственото си име и гражданско състояние без поставяне на диагноза, а единствено чрез бюрократична процедура въз основа на самоопределянето, съществуват например в Аржентина, Белгия, Дания, Франция, Гърция, Ирландия, Люксембург, Малта, Норвегия и Португалия.
Понастоящем германският Закон за транссексуалността трябва да бъде преработен. Промяната е необходима поради това, че в новия Каталог на болестите на Световната здравна организация (WHO) в МКБ 11 от 2018 година не съществува диагноза "Транссексуализъм". За хората, чиято полова идентичност не отговаря на вписаната в свидетелството им за раждане, е въведена е категорията "Джендър несъответствие". Така джендър несъответствието не представлява повече психиатрична диагноза, а категория, гарантираща трансспецифични здравни услуги като хормонална терапия и операции (виж Deutsche Aidshilfe, 2018). В България транссексуалните получават законова закрила от Закона за защита от дискриминация, приет през 2015 година, който пояснява, че българските граждани, които сменят пола си, имат същите права и защити като всички останали.
Дискриминация на транссексуални, интерсексуални и небинарни лица
Защитата от дискриминация въз основа на пола е заложена в антидискриминационното законодателство на ЕС. Тази защита се извършва по различен начин в страните членки, но защитата от дискриминация въз основа на половата идентичност не е упомената изрично. Само шест страни членки на ЕС са взели съответните мерки. Почти всички страни членки на ЕС са създали служби, работещи против дискриминацията и гарантиращи равноправието и защитата на ЛГТБИК хората. Анкети обаче показват, че защитата от дискриминация все още не предпазва от нападения, омраза или насилие (виж FRA, 2017).
На транссексуалните, небинарните и интерсексуалните хора по структурноинституционален начин им се отказва самоопределената от тях полова идентичност. Те не биват забелязвани и често не са приемани за официално съществуващи: Не са включени в статистики, обръщения или формуляри и биват изключвани на институционално ниво, например в детски градини, училища, в професионалния живот (виж Kalkum/Otto, 2017).
От друга страна транссексуалните, небинарните и интерсексуалните хора са засегнати и от обикновената междучовешка дискриминация, изолация и непризнаване. Например когато по принцип не се използва желаното собствено име или местоимение. Те са засегнати в ежедневието от вербално и дори физическо насилие, например при посещение на обществена тоалетна, в съблекалнята на спортен център, в училище, в професията или семейството. Ежедневните рутинни дейности се превръщат в препятствия (виж Kalkum/Otto, 2017). Налице е и широко разпространена дискриминация на транссексуалните, небинарните и интерсексуалните хора по отношение на пазара на труда (виж Whittle at all, 2012).
В резултат на това възникват засилена безработица, бедност, изолация, здравословни проблеми, депресии и насилие срещу транссексуалните, небинарните и интерсексуалните хора. Едновременно с това те биват структурно изключвани от съществуващите системи за социална помощ, като помощ за безработни, подпомагане на бездомници или защита от насилие. Често им се приписва извършване на сексуални услуги, престъпност, болести или перверзии (виж Fütty, 2019, 115-134).
Трансфобия/ Враждебност към транссексуалните и интерсексуалните
Трансфобията или враждебността към транссексуалните и интерсексуалните представлява отхвърлянето, пренебрегването и враждебността спрямо хората, неотговарящи на господстващите норми за двуполовост, съотв. мъжественост и женственост (виж Fuchs et al., 2012: 8; KJR o.J.). Враждебността към транссексуалните и интерсексуалните не е израз на страх, а на предразсъдъци, пренебрегване и омраза спрямо хората, които са транссексуални, небинарни или интерсексуални. Тази враждебност може да се проявява като вербално и психическо насилие, ругатни, присмех, втренчване, разграничаване, наказване и т.н., както и като физическо, а също и като сексуално насилие (също и заплахи за изнасилване или убийство)(виж Fütty, 2019).
Обобщение
Този раздел представлява въведение по темата за половото и сексуално разнообразие. Посочени са начини за дискриминация и насилие над жените и е разгледана темата за половото и сексуално разнообразие. В областта на справедливостта спрямо половете в ЕС са създадени редица положителни правови и обществени промени. Това в ограничен вид е валидно и за темата за половото и сексуално разнообразие, като обаче продължава да съществува силна дискриминация и има още много какво да се направи, така че в действителност да се постигне признаване, инклузия и равноправие на всички хора, независимо от половата им идентичност и сексуалност.
