4.3.3 Безработица
През 2017 годината квотата на безработните като процентен дял от трудоспособното население на Европейския съюз е 21,5%. От 2002 година се отчита спад в тази стойност, дължащ се най-вече на покачващия се дял работещи жени. Квотата на безработните в по-голямата част от страните беше в размер на 20-30%, единствено в Гърция тази цифра беше 42,3% - значително по-висока отколкото в другите страни членки. Квотата на безработните в България и Словения беше по-ниска - 6,2 съотв. 6,6% (виж Евростат, 2018).
Развитието на квотата на безработните е силно повлияно от глобалните икономически и финансови пазари. Все още дълготрайната безработица съставлява половината от общата безработица. От 2008 насам тя постоянно спада, така че беше възможно постигането на заложената в Стратегията на Европа 2020 квота на заетост от 75% (виж Европейска комисия, 2018). Стратегия Европа 2020 служи като директива за поощряване растежа и заетостта през това десетилетие. Посредством устойчиви, интелигентни и инклузивни средства трябва да се преодолеят структурните слабости, да се подобри конкурентноспособността, да се засили социалната пазарна икономика. Между другото в областта на образованието трябва да се намали броят на преждевременно напусналите училище ученици и едновременно с това да се повиши броят на лицата на средна възраст със завършено висше образование (виж Европейска комисия, 2019).
Най-вече новопостъпващите в дадена професия, лицата с ниско образование и тези с чуждестранно гражданство често срещат проблеми в намирането на работно място (виж Федерална статистическа служба, 2018). Друга причина за високата квота на безработица е продължаващото дълго време образование. От 2007 година насам квотата на 20 до 24-годишните, все още получаващи образование, се е покачила от 41 на 45%. Това се дължи най-вече на покачващия се брой обучаеми. Голям брой от младите хора работят по време на обучението си, например чрез дуалната система на образование. В Южна Европа безработицата сред младите хора е по-висока. Така например само около една четвърт от 20 до 24-годишните гърци работят (виж Федерална статистическа служба, 2018). Това е свързано и с промяната на производствените и икономически отношения. Вече почти не съществуват класическите фабрики с относително добре платени отдели в сектора на ниско заплащане. В индустрията 2.0, 3.0 и 4.0 повечето процеси са автоматизирани посредством нови технологии и компютри, така че биват закривани работни места. Поради това в контекста на дигиталната революция във все повече сфери са необходими допълнителни технологични или фирменоикономически знания.
Влияние на безработицата върху здравето
Различни изследвания проучват и доказват влиянието на безработицата върху психичното здраве и здравното поведение. Анализи показват, че безработните са подложени на поне двойно по-висок риск от психични заболявания, най-вече депресии и страхови смущения, от работещите лица (виж Hoebel; Kuntz; Kroll; Lampert & Müters, 2017). Най-вече млади хора, имащи опит с безработицата, показват по-силни смущения в психическото здраве отколкото безработните на средна възраст (виж Hoebel et al., 2017).
Безработицата оказва влияние и по отношение здравното поведение - най-вече чрез повишено тютюнопушене, нездравословни хранителни навици и ниска двигателна активност. Тъкмо младежите с ниско образование са подложени на по-високи здравни рискове. В тази възраст се научават централните и основни фактори и компетенции по отношение на здравето и здравното поведение, така че е възможно да се затвърдят и нездравословни начини на живот. Младите хора са претоварени от задачи и изисквания, така че по отношение на стреса се описват напрежение и повишена чувствителност, свързани с отрицателни последствия за психичното здраве (виж Hoebel; Kuntz; Kroll; Lampert & Müters, 2017).
Екстремен израз на социално неравенство, намиращо се в директна връзка с доходите, са очакванията на хората от социално неравностойните групи да живеят около десет години по-малко в сравнение с тези на групите със средни и високи доходи. Причините за тези разлики се дължат между другото и на по-честата поява на физически и психични заболявания, дължащи се отчасти и на по-лошите жилищни условия и тези на труд, както и на лошия/неравен достъп до добро медицинско обслужване и изследвания.
Работата играе централна роля в живота и на хората на средна възраст. Тя служи за осигуряване на житейската издръжка, стимулира социалните връзки, структурира ежедневието, придава му смисъл и може да води до социален и обществен престиж. При прекъсване на работа се влошава задоволството от живота и доверието в собствените сили, нарастват здравословните проблеми, подновяването на работата се затруднява. Най-вече при хората на средна възраст се появяват здравословни проблеми, дължащи се на поддържаното в по-ранните фази на живота здравно поведение (виж Hoebel; Kuntz; Kroll; Lampert & Müters, 2017).
Неработещите хора са подложени не само на здравословни рискове, но и на други проблеми. През проведено през 1930 година в Мариентал проучване било установено, че наблюдаваните безработни показват намаляване на пространствената и времева ориентация, както и безперспективност. Освен това били установени нарастващи семейни, социални и психически затруднения, които би могло да са свързани с изолацията. Усещането на хората, че могат да влияят и управляват живота си, също било по-слабо. Това се дължи на факта, че работата се свързва не само с печеленето на пари, но и дава възможност на хората да създават контакти извън тяхната тясна социална мрежа. Тези резултати са били многократно доказвани в различни други проучвания (виж Promberger, 2008).
Влияние върху задоволството от живота и удовлетвореността от собственото финансово положение играе и образованието. Хората с високо образование са по-доволни от живота си отколкото тези с ниско образование. Тъй като образованието оказва голямо влияние върху доходите на хората е видно, че поради липса на ресурси нископлатените хора са по-нещастни в живота и често имат проблеми с финансирането на основни средства за живот или облекло, както и с ползването на услуги (виж Евростат, 2015).
