4.3.4 Бездомни хора
Броят на бездомните в ЕС постоянно се покачва въпреки социалното осигуряване на страните. Причина за това покачване е финансовата криза и съкращаването на социалните услуги, като съкращенията на бюджета доведоха до това, че капацитетът на социалното осигуряване беше намален, а парите за превенция и помощи бяха съкратени (виж Европейски съюз, 2015). Причина за покачване на бройките са и генералните разлики в начина на предоставяне, размера и продължителността на получаване на социалните помощи.
Причините за бездомността са разнообразни. На структурно равнище това са безработицата, бедността, липсата на социални жилища, високите наеми най-вече в големите градове. Личните причини варират от несполуки в житейския път (например загуба на работа, раздяла или смърт), лошо здравословно състояние и болести, до кризи в семейството и високи дългове. Когато дадено лице веднъж е станало безработно и бездомно, промяната в ситуацията често е много трудна. До бездомност могат да доведат и дискриминацията и вече споменатото липсващо подпомагане от страна на държавата (виж Европейски съюз, 2015).
През последните години групата на бездомните се е променила. Покачващият се брой бездомни включва и млади хора и деца, бежанци и групи в неравностойно положение, като например ромското население. Тъкмо групите в неравностойно положение, живеещи постоянно в дадена страна, са често засегнати от структурна дискриминация по отношение пазара на жилища, на лоши условия в тези жилища, като например лошо качество на сградите или на съседните площи. Жени и семейства също са застрашени от повишен риск от бездомност. Според проучване на Европейския съюз относно мобилността, миграцията и бедността, проведено през 2014 година, бездомността се подразделя на четири области:
- Хора без покрив над главата си, живеещи на улицата или във временни общежития. Това е най-екстремният вариант на бездомност, тъй като е налице загуба на дом както във физически, така и в социален и легален смисъл.
- Хора, имащи къде да живеят, но живеещи във временни общежития. В повечето случаи те са подложени на ексклузия на социално и легално равнище.
- Застрашени от принудително извеждане от жилището или временно живеещи при приятели или семейството, което представлява вариант на несигурна жилищна ситуация.
- Хора, живеещи в нискокачествени, вредни за здравето или пренаселени жилища, което представлява вариант на недостатъчност в жилищната ситуация.
Последица от бездомността е между другото и животът в пренаселени жилища, както и липсата на основно захранване с чиста вода и наличието на санитарни помещения, което води до силно изразени рискове за здравето. На лично ниво бездомността влияе върху физическото и психично здраве на хората, рисковете от болести се засилват и от затруднения достъп до медицинско обслужване. В повечето случаи бездомните са социално изолирани. Те срещат почти непреодолими бариери при търсенето на жилище или работа (виж Европейска комисия, 2014). Бездомните деца имат значително по-ниско образователно ниво и лошо здравословно състояние, тъй като достъпът до образователни институции, а с това и до подходяща учебна среда, не е налице. В зависимост от легалния си статус бездомните са изключени от пазара на труда и от здравната система, от достъпа до социални помощи и социално осигуряване, както и до социални и културни мероприятия, тъй като често за да получат такива услуги трябва да притежават адресна регистрация (виж Европейска комисия, 2014).
