5 Дигитално измерение
Дигитализацията на нашия живот и промените в обществото, общността и комуникацията води и до промени във формите на дискриминация. Въпреки че поради малкия обем на настоящото ръководство това дигитално измерение не може да бъде обхванато в неговата цялост, то все пак не искаме да пропуснем и него, а да се фокусираме на следния проблемен феномен в дигиталното пространство: Hate-Speech.
Омраза в мрежата
Примери за Hate-Speech са сексизмът и антифеминизмът, антимюсюлманският расизъм, антисемитизмът, антициганизмът, неонацизмът, класизмът като хомофобията и трансфобията (виж No-Hate-Speech.de, 2019). Бързо става ясно следното: Пропитите с омраза изказвания не засягат всички в еднаква степен! Най-вече засегнати от такива коментари са ЛГБТИК (лезбийки, гейове, бисексуални, транссексуални, интерсексуални и куиър). Непосредствено след тях се нареждат мюсюлманите и жените, както и малцинствата (напр. синти и роми). Освен тях изпълнените с омраза изказвания засягат и онези, които се солидаризират с други хора - вземат думата, изказват позиция (виж Съвет на Европа, 2011). Дигитализацията направи много нисък прага на омразата и преследването на индивиди и цели групи население. Преследването често е анонимно (с фалшиви акаунти/достъп с друго име или с прякор) и обвързано по време и място. Отделни хора, както и групи от тях, "не трябва да откриват лицата си", като така могат да отхвърлят отговорността за последвало физическо насилие, изнасилвания и дори убийства.
Тази обвързана с определени групи човеконенавист (виж Groß, Е.; Zick, А; Krause, D., 2012) противоречи на представата за демократична равнопоставеност и на универсалните права на човека. Тя е знак за това, че в мрежата се разпространяват дискриминационни структури.
Опасна смесица от човек и машина
Чрез технологиите (ключова дума: алгоритми) в интернет (преди всичко в социалните медии) възникват така наречените ехокамери, тоест дигинални пространства, в които се събират еднакво или подобно мислещи хора, използващи информация от източници, съответстващи на техния мироглед. Така в тези "Bubbles" бързо и лесно по отношение на време и място, както и анонимно, контактуват хора с подобен начин на мислене, като инакомислещите и общественият диалог от различна позиция биват блокирани/изтривани и т.н. (виж Brodnig, 2016). Емоционализирането за съжаление води и до това, че ние не разглеждаме информацията критично, а бързо споделяме или "лайкваме" даден коментар ("Angry people klick more!") (виж Brodnig, 2018). Тази висока интеракция бива предпочитана от действащите на заден план алгоритми. С други думи: Ако един пост (социални медии) има много кликвания "харесва ми", многобройни коментари или се споделя на собствената стена, той се показва често и така може да бъде видян от все повече хора във Фейсбук. Посредством алгоритмите на нашето търсене и клик "харесва ми" се създават филтри (Bubbles), които предотвратяват показването на определена информация. Това стопира необходимото за демокрацията разнообразие от мнения, както и независимостта на медийните услуги.
Фейк нюз & провокатори като двигател на кликванията
Тази спирала е особено проблематична тогава, когато предизвикващата емоции информация произхожда от несериозен източник, съотв. когато е фейк нюз, тоест измислена напълно произволно. Темата получава ново значение във времената, в които тя е обявена за международна дума на 2016 година, а най-популярният пост в последната изборна надпревара в САЩ е изцяло измислена фалшива новина.
Фалшивите новини често поляризират, будят и инструментализират страхове и враждебност у хората. Те често дават и прости отговори. По този начин пробуждат, съотв. засилват отхвърлянето на тези, които са обявени за "различни" и "виновни", за "извършители" и "социални паразити", за "терористи" или "перверзници" (виж Brodning, 2016). В най-лошите случаи това отхвърляне може да премине в насилие - това винаги смущава социалния мир.
Влияние върху нас оказва още един ефект: така наречения "ефект на истината" (illusory truth effect). Според него дадена информация се превръща в по-достоверна, колкото по-често тя бива повтаряна. Следователно повторението на една фалшива новина много често води до подвеждане. Така че когато хората постоянно четат дадено твърдение в техните създадени чрез алгоритми ехопространства, съотв. постоянно получават тази (фалшива) новина от различни места, то тази информация се счита за правдоподобна. Това влияе на начина, по който лицата възприемат света. Този ефект се засилва и тогава, когато към текста се добави картина или графика, дори тогава, когато те са свободно избрани и извън контекста (виж Brodning, 2016).
Обратни стратегии и движения: Медийна компетентност
На това място посочените във въведението равнища на компетентност на насочената към многообразието педагогика се допълват от медийната компетентност. При това тук не става дума за критика на източника, а за технически компетенции (напр. разбиране на начина, по който алгоритмите влияят и управляват потреблението на новини!). Касае се за това, фалшивите новини да се различават от вярната информация, така че последната да може да бъде използвана като основа на поведението.
Освен това силно противодействие трябва да се окаже на търсенето на информация чрез малък брой страници. Една възможност за това би било съзнателното привличане на източници, които не са познати на учениците, както и тяхното използване като източник на информация. Търсенето на примери на Fakten-Checker-страници (напр. mimikama.at) оформя съзнанието и дава знания, така както и съвместното обработване на "истински" материал с графики и статистики. На активността винаги се гледа с добро око, може би като част от едно голямо No-Hate-Speech-движение? Информационни материали лесно могат да бъдат намерени онлайн.
Измерението на дигитализацията се открива на различни нива при пола и половото и сексуално многообразие. Докато техническите и компютърни професии дълго време са били непривични за жените, като момичетата и жените често са били дискриминирани и не поощрявани по отношение природонаучните и технически професии, тъй като те са били считани за сфери на мъжете, то през последните години и най-вече при най-младото поколение се забелязва промяна по отношение на техниката и пола. "Дните на момичетата", организирани в училища и университети (програми за стимулиране на жените и момичетата в областта на природните науки), както и дигитализацията в училищата и най-вече ежедневното ползване на таблети и смартфони, отчасти и от малките деца, доведе до частична промяна по отношение на полово специфичния достъп до технически уреди. Днес многобройни момичета и млади жени притежават много добри умения в боравенето с техника, компютри и с дигиталния свят, тъй като са налице необходимите за това ежедневно ползване и практикоигрово постигнато знание.
От друга страна в дигиталната ера съществуват повече разпространени онлайн форми на сексистко и сексуално насилие, изразяващо се в Online-Stalking, Online-Slutshaming, сексистки обиди, заплахи в чатове, коментари във Фейсбук или имейли със заплахи за изнасилване. Както показва например международната кампания #Me-Too eдновременно с това съществува и по-голяма онлайн-активност относно тематизирането и разкриването на сексизма, сексуалното насилие, нападенията и изнасилванията.
В дигиталната ера повишено внимание в социалните мрежи, напр. в онлайн платформи като okcupid, във Фейсбук групи като YouTube-Videos, разясняващи въпроса за сексуалното и полово многообразие, се обръща и на темата за начина на живот на ЛГБТИК. Чрез дигитализацията откриването на единомишленици и общности е по-лесно най-вече за ЛГБТИК-младежи от селските райони, които често се чувстват изолирани и самотни. Така че много от тях намират информация чрез групи и предложения за свободното време и взаимопомощ.
От друга страна политическите права на лица, квалифицирани като "различни", "чужди", "болни", "опасни", "перверзни" или "криминално проявени", се мобилизират в Европа онлайн и в нарастваща степен. В това отношение в Европа понастоящем са включени както засегнати от структурния расизъм или ислямофобията хора, така и ЛГБТИК-лица.
