6 Речник
"Днес с понятието "антисемитизъм" се обозначават всички исторически норми на проява на враждебност към евреите, въпреки че антисемитизмът се оформя едва през 1879 година, така че да се разбере по научен начин една нова форма и да се оправдае расистко обоснованото отхвърляне на евреите. Тази новообразувана дума изразява промененото схващане за евреите, които не се дефинират първично чрез религията си, а като народ, нация или раса" (Bergmann/bpb.de, 2006).
Антициганизмът представлява структурното дискриминиране и враждебност към синтите и ромите. Той изразява враждебно поведение, отхвърляне и демонизиране на синтите и ромите, както и на начина им на живот (виж Czollek, 2012). Алтернативни термини са антиромаизмът, ромафобията или расизмът спрямо синтите и ромите (виж "Алианц срещу антициганизма", 2017).
Като атипични форми на заетост се разглеждат работата на непълен работен ден, работата на срочен договор, самостоятелната работа и временната заетост (виж "Икономика и училище", 2019).
В модерните общества образованието е един от централните ресурси за индивидуалните шансове за живот. Налице са неравни достъпи до образование, характерни най-вече за засегнатите от структурна дискриминация по-бедни слоеве от населението и работници, както и мигранти, а отчасти и лица от женски пол. По принцип равните шансове за образование в обществото представляват основата на равенството на шансовете.
Цисджендър/цисмъж/цисжена: "цис" означава "от тази страна". Цисхората са лица, при които отбелязаният при раждането (от лекари и акушерки) пол (в свидетелството за раждане) съвпада с пола, с който лицето живее, който чувства и олицетворява (виж Fütty, 2019; Serano, 2012).
С дискриминация се обозначава неравното третиране на дадено лице или група от населението, провеждано без фактическа причина (виж Федерална служба за антидискриминация, 2017).
Понятието "етнос" произхожда от гръцката дума "éthnos" (народ, принадлежащи към народа). С него се обозначава група от хора с общо потекло, произход, история, култура, обичаи и традиции, както и с обща област на обитаване. От решаващо значение не е това, дали членовете на такава една група или общност са действително в роднинска връзка или делят дълга обща история. Най-важното са самоопределянето на членовете и убедеността им, че принадлежат към една такава общност (Федерална централа за политическо образование, 2016).
Етноцентризмът е неосъзнатата тенденция хората, принадлежащи към друг културен кръг, да се разглеждат от гледна точка на собствената група ("Ние съзнанието"), а собствените обичаи и норми да се превръщат в стандарт на всички преценки. При това собствената гледна точка за нещата се възприема като самопонятност и превъзходство („всички са като нас!“). (виж Sielert и други., 2009).
Член 1 от Женевската конвенция за бежанците дефинира бежанеца като лице, което поради етническата си или културна принадлежност, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическите си убеждения изпитва обоснован страх от преследване и търси защита от него (виж UNHCR, 2019).
При пола се касае за комплексна съгласуваност на няколко нива (виж Debus/Laumann, 2018):
Съществуват различни нива на пол и полова идентичност:
- Регистриран пол: Непосредствено след раждането на дете лекарите или акушерките определят пола му като „мъжки“ или „женски“ на базата на външните му гениталии, което се вписва в свидетелството му за раждане, както и по-късно в документите му за самоличност (виж Fütty, 2019; Butler, 2004).
- Изразяване на пола: При изразяването на пола става дума за съгласуваност на облекло, дължина на косата, мимика, жестове, поведение, интереси, хобита, стайлинг, чувства и таланти, считани за типично мъжки или женски (Debus/Laumann, 2018).
- Роля на пола: Отнася се за вменяване ролята на жените или мъжете в обществото, както и на отношенията им един към друг. Тук става дума за идеализирани типични представи за мъжественост и женственост, на които повечето хора не отговарят, и които са размити от феминизма и променените модели на печелене на пари (виж Debus/Laumann, 2018).
- Полова идентичност: Описва вътрешната увереност за принадлежност към определен пол. От решаващо значение тук е как съответното лице се самовъзприема. Половите идентичности се изразяват в цис или транссексуални идентичности или самоопределящи се концепции за идентичност (виж KjR o.J.).
- Пол/биологичен пол/физически пол: Биологичният или физически пол се състои от комбинация от различни измерения. Към физическия пол се причисляват освен гениталният пол (пенис, тестикули, надсеменници, семепроводи, вулва, клитор, яйчници, матка) и други вторични полови органи, хромозомният или генетичен пол (хромозомна група), хормоналният пол и гонадният пол (полови жлези) (виж Debus/Laumann, 2018).
- Интерсексуални(полов): „интер" означава „между". Хора, родени с физически полови белези, които са както мъжки, така и женски (Oll, Klöppel, 2019).
- Транссексуални(хора), трансджендъри, джендъркуиъри, трансмъже, трансжени, небинарни: „транс" означава „отвъд/пресичам“: трансхората са лица, при които вписаният в свидетелството за раждане пол не съвпада с изживявания, чувстван и олицетворяван от тях пол (виж Fütty, 2019).
- ЛГБТИК е абревиатурата за лезбийки, гейове, бисексуални, транссексуални, интерсексуални и куиъри. Тя символизира многообразните форми на идентичност (виж KJR o.J). (виж Debus/Laumann, 2018).
Здравето се дефинира от СЗО като състояние на пълно физическо, социално и ментално благоденствие, а не само като отсъствие на заболяване (виж СЗО, 1998).
Инклузия: Инклузията надхвърля далеч понятието „интеграция“ и е насочена към промяната на съществуващите системи, както и на физическите и символни обществени структури. Инклузията представлява смяна на перспективите и образците: тук се касае за структурни промени, така че да се направи възможно участието на всички. „Училищната инклузия представлява процес, обръщащ внимание на различието на нуждите на всички учащи посредством засилване участието им в образованието, културата и обществото, както и редуциращ изключването им от образование“ (UNESCO Guidelines 2005, стр. 13).
Инклузията често се отъждествява или използва като синоним на интеграцията. Интеграцията обаче не е същото като инклузията.
Понятието „институционален расизъм“ разяснява, че расисткият начин на мислене и поведение засяга не само личните схващания на индивидите, но е и залегнал в правилата на съвместния обществен живот. Институционално расистки дискриминирани биват хора например при участието им в политическия живот (право на гласуване), в образователната система, на пазара на труда и на жилища (виж Osterkamp, IDA e.V., 2013).
Интеграция: При интеграцията се касае за това вече изключени и обществено маргинализирани групи или отделни лица в дадена система, да се интегрират например в съществуваща училищна структура без в тази структура да се извършват някакви промени. За тази цел учениците трябва да се приспособят към тази система, в противен случай ще продължат да са изключени от нея (виж Biewer, 2010).
Класизмът описва дискриминацията на хора въз основа на тяхното положение вътре в обществото. Засегнати от него са преди всичко така наречените работници и класата на бедните (виж Woytek, 2013).
Компетенциите се дефинират от Вайнерт като способности и умения за решаване на проблем, които даден индивид е изучил и притежава (виж Hessischer, Bildungsserver, 2019).
Културна идентичност е чувството за принадлежност. Шолц (2008, 35) смята, че това е „общността на всички културно изразени ценности заедно с произтичащите от тях становища за света и начини на мислене, както и културно изразени начини на поведение и живот, формиращи собственото схващане за културната общност - и преди всичко на нацията“. При това основата на идентичността се образува от общата история, ценностите, традицията и религията (от горния цитат). Ако тази дефиниция се приеме за основа, то става ясно, че европейците проявяват многообразни културни идентичности, които отчасти могат да бъдат много различни. Поради тази причина в член 6 алинея 3 на Европейската конституция е вписано, че „Съюзът зачита националната идентичност на своите страни членки“.
Очаквания за продължителността на живот на дадено лице се извежда като модел от обусловената от възрастта смъртност, така че да може да се изчисли очакваната продължителност на живот при раждането или при определени възрастови групи (виж RKI, 2019).
Думата „migrare“ произхожда от латинския език и означава „странствам", „движа се“. С това миграцията представлява видово понятие за преселение. Хората, напускащи родната си страна, за да живеят на друго място, се наричат мигранти. „Имиграция“ означава „заселване в страна“, „емиграция“ означава „изселване от страна“ (виж Schneider и други/bpb.de, 2019).
Мултикултуралитет означава съвместното съществуване (мнимо) на завършени култури, които почти не си влияят една на друга, съотв. не се сливат една в друга. Става дума за признаването на културните разлики и на мирното съвместно съществуване (виж Mabe/bpb.de, 2005).
Едновременното заболяване от няколко хронични болести, които не са лечими, се обозначава като Мултиморбидност. Тя обикновено се появява в по-напреднала възраст (виж DEGAM, 2017).
За национализъм се говори при прекомерно осъзнаване на ценностите и значението на собствената нация. Национализмът издига в култ собствената нация с нейната култура и език, считани за "по-добри", като принизява останалите нации. Собствената нация се поставя на най-висок пиадестал (виж Eckart/bpb, 2011). В рамките на нацията се конструира хомогенност, потискаща реално съществуващото многообразие.
Понятието "People of Color" представлява политическо обозначение за хора, засегнати от структурен расизъм: "People of color (PoC) e политическо (само)обозначение, отворена категория на идентичност на хора, засегнати от расистка дискриминация поради цвета на кожата, езика, името, произхода и/или религията, като по този начин предлага алтернатива за етнитизирани обозначения" (MRBB 2009-2011, 7; виж На 2007, 31-40).
Понятието "популизъм" произхожда от латинската дума "populus" и означава "народ". Според него трябва да се действа така, като че ли е известно, какво е най-добро за цялото общество. Популистите застъпват прости решения, което се одобрява най-вече от хора, претоварени от многообразието на обществените промени (било то на пазара на труда, в образователната система или общо в глобализираното световно общество) (виж Gärtner, 2008).
Преваленцията описва броя хора, които например са заболели от определена болест в рамките на даден период от време. Инциденцията представлява броя нови заболявания при съществуващ брой заболели (виж RKI, 2019).
В текстовете на многобройни закони все още се ползва понятието "раса", поставено в кавички. Въз основа на историческата употреба на расови идеологии в националсоциализма, както и на свързаните с това идеологии, застъпващи твърдението, че съществуват биологично различими повече или по-малко стойностни "човешки раси", използването на този термин е подложен на критика. Според Федералната служба за антидискриминация в Германия по този начин продължават да съществуват расистки представи (виж Gensing, 2018). Понастоящем вместо "раси" се използва термина "култури". Следователно "чужденците" не се разглеждат като друга "раса", а като носители на "друга култура". Говори се и за културен расизъм. Точно както и културната принадлежност, културата представлява действията, които хората предприемат, изменящи се заедно с тях и с житейската им ситуация в различните общества (виж IDA e.V., 2013).
Расизмът е идеология, според която съществуват различими повече или по-малко стойностни "човешки раси". Расизмът се основава на идеологията хората да бъдат категоризирани в "раси" на базата на външни белези, като например цвят на кожата, ръст, език, облекло, обичаи или религия. Расизмът е винаги израз на обществените отношения във властта. Положителните качества са запазени за групата, намираща се в доминираща позиция. "Лайткултурата" , отрицателните качества се приписват на други групи. Нашето бяло западно общество е белязано от бялото мислене за надмощие. (виж Auma/bpb.de, 2017).
Расистите разглеждат всички хора, приличащи им възможно най-много, като по-стойностни, докато другите (често при степенуване) като по-малоценни (виж Auma/bpb.de, 2017).
Днес по отношение на дискриминацията вече не се говори за расизъм въз основа на биологичните белези, а за културен расизъм, тоест дискриминация на базата на приписани качества, намиращи се във връзка с етническата принадлежност или маркиране на човек като чужденец. Тук се касае за традиции и култури, изглеждащи несъвместими със собствените традиции (виж ECRI, 2017). И тук разликите се търсят под формата на нееднаква стойностност.
Антоновски разбира термина ресурси в модела "салутогенезе" като индивидуални, културни и социални умения и възможности за решаване на проблеми и преодоляване на трудности. Ресурсите се развиват най-вече в детските и младежки години, като указват влияние върху човека през целия му живот (виж BZgAр 2010).
С термина "десен популизъм" се обозначава политическа стратегия, застъпваща авторитарни представи и използваща и засилваща разпространени расистки предразсъдъци. Десните популисти обичат да обявяват "корумпирания елит" за виновен за проблемите на "обикновения народ". Под думата "народ" те имплицитно или експлицитно имат предвид етнически генерализирано хомогенно общество. Често политици биват считани за популисти, когато предлагат мними прости решения на много сложни проблеми, и когато представят картини на врагове или "грешници". (виж Antonio Amadeu Stiftung, 2019).
Сексизмът представлява дискриминация въз основа на пола. Тя се базира на идеологията, че съществуват само два пола (мъж или жена), и че естественото превъзходство принадлежи на мъжкия пол. В енциклопедията на Брокхаус сексизмът се дефинира като "всеки вид дискриминация, потисничество, презрение и отхвърляне на хора въз основа на техния пол" (Brockhaus-Enzyklopädie, 2006, 106).
Сексизмът е обобщаващ термин за различни форми на дискриминация и изолация на жени и женственост, съотв. (в една разширена дефиниция) на всички хора, които не са цис-мъжествени. Постоянна съставна част на сексизма са различните форми на насилие над жените. При това вербалното и психическо насилие, както и отношенията на зависимост, могат да доведат до физическо и сексуално насилие (често и в домашно насилие) сред партньорите (виж Kerner, 2014, bpb).
В центъра на сексизма се намира и фактът, че жените, например в реклами, в музикалния бранш и т.н., често биват превръщани в сексуални обекти за мъжките желания. Международната дигитална кампания "#Me-Too" се бори срещу това, както и срещу сексуализираните нападки в социалните медии през последните години.
- С "цис-сексизъм" се обозначава дискриминацията и принизяването на хора, неотговарящи на нормативната двуполовост, например транссексуалните, небинарните, джендъркуиърите и интерсексуалните лица. Цис-сексизмът се основата на идеологията, че съществуват само два естествени пола (цисмъж и цисжена), които се установяват медицински и юридически при раждането и не могат да бъдат променяни (виж Butler, 2004). Самоопределяната, чувствана и изживявана полова идентичност бива отричана (виж Fütty, 2019).
- Хетеросексизмът свързва принизяването по пол с принизяването на всички хора, които не са хетеросексуални. Хетеросексизмът се основава на идеологията, че съществуват само два естествени пола (мъж или жена), като хетеросексуалността е единствената нормална и естествена форма на любов и желание (виж Rich, 1980/1993).
- С хетеронормативност се обозначава идеологията, според която хетеросексуалността е единствената нормална форма на любов и желание. Хетеронормативност означава, че за нормално се счита мъжете и жените да се желаят взаимно, като това е валидно за всички хора. Предполага се, че всички хора са хетеросексуални (виж Wagenknecht, 2007; Butler, 1991).
Със социално неравенство се обозначава формираната за дълъг период от време дискриминация спрямо индивиди или групи лица чрез различни фактори. Социалното неравенство се дължи не на различността на хората във връзка с биологични фактори, а на обществено заложени форми на отхвърляне или предпочитание (виж Kreckel, 1997).
Социализацията описва взаимовръзката на личностното развитие на човека и структурното развитие на обществото. Намирайки се в обмен с околната среда, както и в рамките на собственото личностно развитие, хората приемат ценности и норми, роли и отношения вътре в социалното и културно обкръжение, в което живеят (виж Bauer & Hurrelmann, 2018).
