Ръководство за насочена към многообразието педагогика

1 Въведение

Проектът

Промените в обществото, като например вътрешноевропейската и международна миграция, както и глобализацията, засягат и образователните системи. Те предлагат и нови възможности и предизвикателства за работещите с младежи институции и сдружения. За да могат да отговорят на тези обществени промени специалистите се нуждаят не само от специализирани знания, но и от задълбочени социални компетенции, така че да могат да насърчават многообразието и дълбокото разбиране вътре в общността.

Поради това в рамките на проект "Еразъм+" беше създаден европейски екип от експерти, които да обсъдят модули и предложения за методи за стимулиране на критичните и диференцирани перспективи по отношение идентичността и многообразието. Целта на проекта е разработката на ориентиран към практиката образователен пакет, който да задоволи онлайн и офлайн нуждите от антидискриминационни материали.

За специалистите и мултипликаторите беше създадена многоезична платформа, която предоставя следното:

  • Насочен към многообразието обучителен онлайн материал и препоръки за методи, публикувани на седем европейски езика (български, немски, гръцки, литовски, полски, румънски, словенски)
  • Онлайн ръководство с информация за многообразието в обучението, европейски добри практики, примери, информационни стратегии и др.
  • Придружителен и помощен материал за мултипликатори с цел самостоятелно провеждане на квалификационни мероприятия за многообразието в образованието
  • Стимулиране на професионалния обмен в Европа посредством транснационален тренинг и многоезичен форум, поместен на платформата

Целеви групи: Специалисти от сферата на образованието за младежи и възрастни, обучители, студенти, социални работници и педагози, учители в училища и образователни институции.

В проекта си сътрудничиха осем партньори от седем държави.

Съобразени с пола езикови норми

В настоящето ръководство използваме съобразени с пола езикови норми, така че да онагледим и приложим многообразието и на ниво език. Референтният при това език е немският, тъй като настоящите документи и методи бяха създадени в рамките на финансиран от ЕС проект, одобрен от Националната агенция на Германия.

До момента в нито една страна от Европейския съюз не е налице ясна законова основа, касаеща съобразените с пола езикови норми, но считаме ползването им за напълно естествено. В настоящата публикация използваме съзнателно рефлектиращ начин на изписване със звездичка „*", напр. "Akteur*innen" (изпълнители/изпълнителки). Звездичката се използва за да покаже наличното многообразие на полови идентичности (виж Раздел 3). Наясно сме, че поради многообразието от езици, на които се превежда настоящото ръководство, може да се стигне до различно оформление на езика/начина на изписване по отношение на половото многообразие. Не във всеки език е възможно използването на знаците „*“ или „I“. Някои езици имат различна конструкция, така че формите в мъжки и женски род изискват различна форма на спрежение на глагола. Използването на немския знак „*“ би направило текста нечетлив.

Стремежът ни беше настоящето ръководство да бъде възможно най-добре прието от целевите групи. Поради това преводачите сами ще определят дали да използват съобразени с пола езикови норми, така че да не бъдат нарушени достъпността и практичността на съдържанието.

Указания за материалите

Настоящето ръководство служи за постигане на задълбочени основни знания на тема "Многообразие". Настоящият достъп до насочена към многообразието педагогика е подходящ за начинаещи.

Избор на темите

Измеренията на многообразието, с които предлагаме да се запознаете в настоящето ръководство, са:

  • Културно, етническо и религиозно многообразие
  • Полово и сексуално разнообразие
  • Социално многообразие

Формите на дискриминация се разглеждат в съответните подраздели.

Не разглеждаме многообразието по отношение хората с увреждания и с инвалидност поради различни причини: В рамките на подробен анализ установихме, че в цяла Европа вече съществуват многобройни добри материали на тази тема. Утвърдените нормативни и правни документи (напр. ратифицираната от всички страни членки на ЕС Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания), както и политическото и обществено възприемане на темата "Увреждания", са ясно очертани на формално ниво. Във всички страни членки на ЕС съществуват държавни контролни и консултантски инстанции, както и такива, отговарящи за тяхната инклузия и планове за действие.

Едновременно с това искаме да обърнем внимание на факта, че все още е необходима много работа в областта на инклузията и равноправието на хората с увреждания и инвалидност. Причината за това е, че продължават да съществуват механизми за изключване и дискриминация, напр. на пазара на труда, в сферата на образованието и обществения живот, както и при общественото стигматизиране на хората с увреждания.

Видовете увреждания и инвалидност са изключително многослойни. Различните увреждания се простират от зрителни и слухови увреждания, през епилепсия и умствени и физически увреждания, до хронични заболявания, както и интелектуални и психически увреждания. Би било необходимо достъпът и изискванията към материалите да се пригодят към многобройни различни нужди. Това не бихме могли да постигнем в настоящето ръководство поради практически причини. Освен това изрично се обявяваме за целенасочено насърчаване на проекти от и за хора с увреждания, най-вече на такива, които изискват тяхното участие.

Защо говорим за многообразието

Хората са много различни по природа. Тяхната хетерогенност, която се отразява и в обществото, напр. по отношение на сексуалната ориентация, ролята на половете, културната или религиозна принадлежност, способностите или социалните слоеве, не е ново откритие. Чрез социалните движения през последните десетилетия обаче са налице по-голяма видимост и искания за признаване на реално съществуващото човешко многообразие, както и на равноправие и участие на всички хора в обществения живот.

Европейският съюз също се отличава с многообразие. Европейската идея се основава на мирен съюз за съвместна икономическа и политическа работа, както и за човешки права. Тази идея се е формирала по повод Втората световна война и холокоста, а именно масовото избиване на над шест милиона души в Европа, най-вече евреи, но и на хора, неподхождащи на идеологията на националсоциализма, тоест и на хора с увреждания, синти и роми, хомосексуалисти, опозиционери, интелектуалци и творци.

Следователно ние живеем в един взаимосвързан свят, разрастващ се все повече поради глобализацията и дигитализацията, и едновременно с това отличаващ се с разлики и неравноправие.

Покачващата се сложност, повишаващата се скорост на живота и на процесите на социални промени, на свързаните с това изисквания към работещите и лично към нас, както и увеличаващата се социална и икономическа пропаст, предизвикват чувство на дезориентация, прекомерни изисквания, екзистенциален страх и безсилие. Налице е желание за прости решения на прекалено сложни въпроси. Това все по-често се изразява в нарастващото отхвърляне и омраза към определени групи от населението. Феноменът да се търсят виновни, те да се заклеймяват, управляват, изселват и евентуално унищожават, не е нов. В германския националсоциализъм евреите и всички хора, неотговарящи на идеологиите му, били обявени за виновници за собствените си страдания.Търсенето на виновниците и на тези, които биват обявявани не само за различни, но и за малоценни, е исторически утвърдено и представлява основата на колониализма, национализма, на кръстоносните походи и претенциите за господство на някои нации и религии, както и на световни войни, които често са довеждали до геноцид на цели групи народи. При господството се касае за тълкуване по нов начин на естествените разлики между хората. Отново разпалващият се в Европа десен популизъм, национализъм и расизъм са актуален израз на това. Тук се касае и за инструментализирането на теми като бедност и миграция, както и афекти, чувство на страх, на поставяне на прекомерни изисквания и на безсилие с оглед на бързо променящото се време на неолиберализъм и дигитализация. И тук виновните за собствените им страдания са мигрантите, бежанците, мюсюлманите, хомосексуалистите, феминистите и т.н. Те биват преследвани, очерняни, обявявани за малоценни, те биват изолирани или депортирани и биват засегнати и структурно от дискриминация и институционализирано неравноправие. В най-лошите случаи те биват преследвани и убивани. Това също се случва ежедневно в Европа.

Когато става дума за "родината" или за "завръщането към добре познатото и известно" трябва съвсем точно да се запитаме и установим, какво представлява тази общност. Трябва да зададем и въпроса, дали наистина по-рано всичко е било по-добро, какво точно е било и за кого. Често не е ясно, какво представлява свързващият "собствен елемент". Тъй като това е толкова неясно и собственият елемент винаги се изразява единствено при разграничаване от мнимото "друго", за което трябва да се заличат вътрешните различия в хомогенизирата категория, съотв. група, напр. между християни, между мъже и т.н., то разграничаването на маркираните като "други" е особено важно. Също толкова важни са символите, символичните абстрактни концепции като "водеща култура", "семейство" или "общност на стойностите", чийто конкретен израз често е неясен.

Тук голямо значение има образованието, тъй като общественото многообразие е налице в ежедневната обучителна дейност по групи, а с това към образованието и квалификацията би трябвало да се включи и сенсибилизацията и анализът на многообразието от мултипликатори.

Нашата цел в рамките на настоящето ръководство е чрез насочената към многообразието педагогика (Leiprecht, 2011) да допринесем за постигането на повече справедливост, равноправие, участие и свобода на всички хора. Стоящата зад това педагогическа перспектива е фактът, че многообразието представлява обществена реалност и богатство, че всички ние можем да живеем по-свободно и самоопределено, когато са налице по-слаба дискриминация и повече възможности за участие в процесите. Преследването на тази цел задвижва задачи (сравни Sielert и други 2009, стр. 47), чието решение по смисъла на глобалното учене е отворено. Ние искаме да подтикнем мултипликаторите и специалистите в тази насока, както и да ги подпомогнем в разработването на темата за многообразието, да ги поощрим да се разкрият на лично и професионално ниво и да положат основите на едно по-толерантно, по-мирно и по-демократично общество.

Нива на компетенции в насочената към многообразието педагогика

Толерантността, откритостта и солидарността с другите могат да бъдат изучени единствено тогава, когато учещият се сблъска на различни нива с темите, така че да осъзнае цялата сложност (виж Sielert и други 2009, стр. 20). За тази цел са важни следните компетенции:

  • Лични компетенции: Биографично самоопределяне, разглеждане на собствения модел на поведение, норми, морал и ценности, както и на предразсъдъците. Преразглеждане на комуникацията и дискусията с "другите".
  • Специализирани компетенции / основни теоретични знания: Какво представлява културата и какво културната идентичност? Как се създава културата? Какво представлява "нашата култура", каква е тя - статична или по-скоро динамична? Как се разграничава тя от културата на "другите"? Какво всъщност знаем за "другите култури"? Как възникват предразсъдъците? Кога говорим за интеркултурни разлики и доколко важни са те?
  • Компетенции за действие: Ще бъдат изпробвани и дидактично обсъждани определени материали. Какви ситуации от ежедневието могат да бъдат използвани за тази цел? Какви опции за поведение имаме в дадени ситуации? Тук става дума за окуражаване към размисъл и активни действия.

На онлайн платформата ще предоставим настоящето ръководство, един пакет обучителни материали и един пример за тренинг, които ще послужат за въведение в комплексната тема "Многообразие". Това ще даде възможност на мултипликаторите и специалистите да опознаят основните форми на дискриминация, да изпробват интерактивни методи и критично да разгледат личното си становище по този въпрос. При това се фокусираме върху форми на дискриминация и техните взаимозависимости (интерсекционално), на които са изложени хората в Европа и по света (виж Czollek и други, 2012, стр. 12). Дадена интерсекционална перспектива показва, че идентичностите са комплексни и многослойни, както и че белезите на идентичността (напр. пол и религия), а и свързаната с това дискриминация, могат да са преплетени един с друг, да се засилват или отслабват взаимно (Walgenbach, 2012).

Нашият избор на материали има за цел стимулирането на глобалното учене, неговото осъзнаване, както и представянето на възможности за действие.

"Глобалното учене е учене, което отваря очите и мислите на хората за реалностите в живота. То трябва да ги накара да осъзнаят, че е необходимо да работят в един свят с повече равноправие и еднакви възможности за всички." (Декларация за глобалното учене, Маастрихт, 2002)

Тук виждаме тясната връзка между педагогиката на многообразието, насочените към многообразието цели по отношение помощта за младежите и глобалното учене. Предразсъдъците и стереотипите не са вродени, те се научават. Поради това според Мехерил (1998) те могат да бъдат и забравени.

Антидискриминацията като общественополитическа програма

Централен елемент на всички стратегии против дискриминацията е стремежът за последователно налагане на равноправието. Федералната централа за политическо образование в Германия обобщава необходими мерки на три нива:

Първо, трябва не само да има ефективни правни средства против дискриминацията, а и едновременно с това да се засили и общественото съзнание. Това може да се осъществи например посредством професионалната обработка на темата за многообразието в обучението на педагози и мултипликатори, а също и в извънучилищното обучение на младежи и възрастни, както и с публични кампании.

Второ, трябва да се провеждат задължителни тренинги на тема "Антидискриминация" и равноправно участие във всички обществени сфери (Конвенция за правата на хората с увреждания, ООН, 2006), които да се организират за сътрудници и ръководители на работното им място. Тук се включват и въвеждането на анонимни процедури при избор на кандидати, както и въвеждането на пунктове за подаване на оплаквания.

Трето, оказване на подкрепа на засегнати лица, даването им на права и осигуряването им на участие в дейностите, както и разясняването на правните им възможности и подпомагането на консултативни служби (виж Scherr, 2016/bpb.de).

Насочена към многообразието педагогика

Като концепционална рамка за признаване на многообразието предлагаме следната триада, състояща се от многообразие, равноправие и инклузия. Тук измеренията се въвеждат поотделно и накратко.

Многообразие

Многообразието, наричано още диверситет или хетерогенност, означава, че всички хора са различни, което представлява богатство и ресурс. Тук се касае за това, да се признаят разликите между хората и на всички да се даде възможност за равноправно участие в обществения живот. Многообразието или белезите, отличаващи всички хора и правещи ги индивиди, са например половата идентичност, сексуалността, възрастта, миграцията, етническата и религиозна принадлежност, липсата на увреждания, наличието на увреждания или класата/социалния произход/средата (виж Benbrahim, 2012, 8-22). Тук става дума за това "да можеш без страх да бъдеш различен" (Theodor Adorno, 1944/1997, 114).

Многообразието или английският термин "Diversity" представлява концепция, която съществува на територията на САЩ от 60-те и 70-те години насам чрез Афроамериканското движение за граждански права. То посочва структурното дискриминиране на хората, засегнати въз основа на цвета на кожата си от структурен и институционален расизъм. Многообразието включва и борбите на феминистите, както и тези на ЛГБТИК-хората за правова, обществена и икономическа равнопоставеност на всички полове и сексуални ориентации (виж Benbrahim, 2012, 8-22).

Мениджмънт на многообразието

От 80-те години насам в големите международни концерни съществува концепцията за мениджмънт на многообразието в качеството му на продуктивна интерпретация на служещото за повишаване на печалбите многообразие. Многообразието от хора и сътрудници се използва продуктивно за максимизиране на печалбите и като иновативен ресурс, и като предимство в конкуренцията. Редица проучвания потвърждават продуктивността на мениджмънта на многообразието. Фирми, назначили на всички нива хора от различен пол, сексуалност, както и с различна етническа и религиозна принадлежност, са както по-иновативни и конкурентноспособни, така и създаващи по-високи печалби (виж Benbrahim, 2012, 8-22).

От 90-те години понятието "многообразие" е все по-разпространено в Германия, а от 2016 година е обвързано в Общия закон за равнопоставеност, така че да разглежда структурни бариери за достъп и дискриминация, свързани например с половата идентичност, сексуалността, възрастта, миграцията, етническата и религиозна принадлежност, уврежданията или с класата/социалния произход/средата. Подобен закон е приет през 2016 в България и засяга равнопоставеността на мъжете и жените.

Педагогиката на многообразието (Prengel, 1990), или наченките на насочена към многообразието педагогика (Leiprecht, 2011), е обърната към равноправното участие на всички хора в процеса на образование, като има за основа припознаването на многообразието като обществена реалност и богатство (Benbrachim, 2012, 8-22). Насочената към многообразието педагогика се застъпва за повече справедливост, равноправие, участие и свобода за всички хора (Leiprecht, 2011). Многобройни педагогически институции, училища и висши учебни заведения вече са издали насоки и стратегии за признаване на многообразието.

Равноправие

Тъй като в многобройни обществени и професионални сфери някои групи, като например хората с увреждания, мигранти или бежанци, са слабо представени, структурно изключени или ощетени, то за образование, признаващо многообразието и осигуряващо равнопоставен достъп до него, често са необходими специфични изисквания. Това е валидно и за слабото участие на жени в релевантни обществени сфери, като например на ръководни позиции или в областта на природонаучните специалности и професии.

В областта на образованието са налице многобройни символични, отчасти невидими, а също и икономически бариери, възпрепятстващи равноправния достъп на всички до образование. Така например според изследване на PISA (2015) бедността или класата, както и образователната степен на родителите, са в повечето европейски страни един от централните фактори за професионалната кариера на децата. Според изследването на PISA (2015) в повечето страни в Европа и децата от семействата на мигранти/с миграционна история са структурно ощетени и по-малко насърчавани в училище.

Инклузия

От момента на създаване на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания от 2006 и от нейната ратификация от Германия през 2009 инклузията и свързаното с нея право на всички на образование и равноправно участие в обществения живот се разглежда като част от правата на човека (виж Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания, 2017). За да стане възможна инклузията трябва да се премахнат бариерите или структурните критерии за изключване в областта на образованието, така че да се осигури равноправен достъп до образование, както и партиципация и участие на всички хора.

"Инклузивната педагогика обозначава теориите за образование, възпитание и развитие, които отхвърлят класификациите и поставянето на етикети, които не изключват по-уязвимите и маргинализирани хора, които пледират за участието им във всички сфери на живота и са насочени към структурни промени в редовите институции, така че да отговорят на различните предпоставки и нужди на всички ползватели" (Biewer, 2010, стр. 193).

Инклузивното образование означава промяна на учебните зали, така че да отговарят на нуждите, да са ресурсно ориентирани и подходящи за участие и всички да могат да учат равноправно. За тази цел е необходимо наличието на многообразни обучителни и образователни формати (напр. работа в малки групи, собствени проучвателни дейности и т.н. Peer-методи), на медии (игри, дигитални медии, книги, материали) и мултипрофесионални екипи. Централно значение за инклузията представлява ориентирането според нуждите на всички учащи, както и тяхното участие в обучителния процес, тоест възможности за участие в изграждането, Рееr-методи, групова работа и т.н. (виж Biewer, 2010).

В областта на дигитализацията и обучението е налице голям потенциал, например чрез лекционни програми, преводи на чужди езици, програми за писане, обучителни приложения, онлайн учене, мултимедийни елементи и т.н., които правят възможно прилагането на инклузивни обучителни методи и премахват бариерите в образованието.

Обратно назадНататък