4.3.1 Разлика в заплащането на мъжете и жените
Един от най-важните приоритети на Европейския съюз в рамките на работата по въпросите за равнопоставеността е изкореняването на дължащите се на пола разлики в заплащането и спазването на основния принцип на еднакво заплащане за еднаква работа. Почасовото заплащане на мъжете през 2016 година е било средно с 16,2% по-високо от това на жените. В рамките на страните членки на ЕС се установяват определени разлики. През 2016 година например разликата в почасовото заплащане в Румъния е била 6,0%, в Австрия и Германия над 20,0% (виж Европейски съюз, 2018).
Разликата в заплащането на половете е станала значително по-голяма въпреки усилията за уеднаквяване на брутните месечни заплати. Причините за тези разлики се крият в степените на йерархията, в дейностите и браншовете. Проучвания показват, че мъжете и жените диференцират избора си на професия според браншовете. Комисията на ЕС е установила, че заплащането в професиите, избирани в повечето случаи от жени, лежи под средното. Това не се дължи на по-ниската производителност или ефективност, а най-вече на субективни ефекти на асоциация, при които доминираните от жени професии биват подценявани. В повечето случаи изборът на професия е белязан от обществени стереотипи. От 2000 година насам дялът на следващите студентки в така наречените МИПТ-предмети - математика, информатика, природни науки и техника - е около 30%. Дялът на работещите жени в професиите с ниско заплащане като чистачки, продавачки или в сферата на здравеопазването е над 70%. Точно жените се съобразяват със семейното планиране и съвместяването на семейство с професия по-силно от мъжете и по този начин по-често избират професии, осигуряващи по-висока съвместимост (виж Zinke, 2014).
Изборът на професия и изграждането на компетенции започват още в основното училище. Проведеното през 2009 проучване "Equally prepared for life?" на OECD е установило, че във възрастта на основното училище момичетата и момчетата се различават слабо по отношение на науките и математиката. Момичетата обаче демонстрират предимство при четенето. През следващите учебни години това предимство на момичетата се доразвива. Момчетата показват предимство в областта на математиката. Момичетата заявили в проучването, че причината за липсващия интерес са страховете им да не се справят. Оттук може да се заключи, че изкореняването на страховете на момичетата би им било от полза и би могло да поощри интереса им към математиката. Според ОECD учителите би трябвало да имат предвид тези констатации и да пренесат собствените си нагласи и очаквания към учениците. Според изобразените тук резултати момчетата се нуждаят от по-силно поощряване в четенето, а момичетата в математиката. Успехите обаче не могат да се постигат единствено благодарение на учителите. Участващи в процеса на социализация са и семейството и социалната среда на децата. Те би трябвало да ги подпомагат посредством целенасочено стимулиране (виж OECD, 2009).
